Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез процесуалния му представител юриск.Б.М.Ж е против решение №2352 от 29.12.2017г. постановено по адм. дело №2324/2017г. на Административен съд Варна. С него по жалба на "Шато солей" ЕООД е отменено решение №03/311/00437/3/01/04/01 на изпълнителния директор на ДФЗ. С последното решение, което е с изх. №01-2600/317 от 27.06.2017г., е определена финансова корекция в размер на 19 558.00лв., представляващ 5% от получената субсидия. В касационните жалби се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания на чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново решение, с което да бъде оставено в сила решение №03/311/00437/3/01/04/01 от 27.06.2017г. на изпълнителния директор на ДФЗ.

Ответникът - "Шато солей" ЕООД, с отговор на касационната жалба, излага доводи за правилност на обжалваното съдебно решение. Моли същото да бъде потвърдено.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Предлага последното да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е частично основателна.

С обжалваното решение №2352 от 29.12.2017г. постановено по адм. дело №2324/2017г. на Административен съд Варна, е отменено решение №03/311/00437/3/01/04/01 на изпълнителния директор на ДФЗ. С последното решение, което е с изх. №01-2600/317 от 27.06.2017г., е определена финансова корекция в размер на 19 558.00лв., представляващ 5% от получената субсидия по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013г. /ПРСР/, отпусната по договор №03/311/00437 от 02.07.2012г. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че решението на изпълнителния директор на ДФЗ е необосновано. В тази насока съдът е счел, че в сключения между страните договор не е заложено задължение да бъде реализиран приход по Бизнес – плана. Посочените фактически основания в оспорения административен акт - реализирането на по-нисък размер на приходи от дейността в сравнение с предвидените в Бизнес плана, не съставлявало нарушение както на т. 4.12 от договора, така и на приложимото национално законодателство. Реализирането на по-нисък размер приходи от дейността в сравнение с предвидените в Бизнес плана, не водело нито пряко, нито косвено до извод, че е нанесена вреда на бюджета на Съюза поради начислен неправомерен разход. Тази констатация по оспорения акт не обосновавало извършено от оспорващото дружество нарушение.

За наложената финансовата корекция от 5% от стойността на сумата по договора съдът е приел, че липсват мотиви. Позоваването само на Методиката за определяне на санкции след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013г., не можело да се определи като мотиви. С това било допуснато нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като лишава съда от възможност да установи дали актът е постановен в съответствие с целта на закона - чл. 146, т. 5 от АПК.

Обжалваното решение в основната си част е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В останалата си част решението на административния съд е правилно, но не по изложените в него мотиви.

Безспорно по делото е, че на 02.07.2012г. между ДФЗ и "Шато солей" ЕООД е сключен договор за отпускане на финансова помощ по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" за изграждане на къща за гости и винарна "Шато солей" в с. Б., общ.Суворово. Според чл. 1.1 от сключения договор Фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ, представляваща 68% от одобрените и реално извършени разходи, свързани с осъществяването на проект №03/311/00437 от 28.11.2011г. За тази мярка са приложими разпоредбите на Наредба №30 от 11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредба №30).

Съгласно §1, т. 19 от Допълнителната разпоредба на Наредба №30 "проект" е заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени и допустими за финансиране по ПРСР. Според чл. 26, ал. 1 от Наредба №30 кандидатите за финансово подпомагане подават в областната дирекция на фонда заявление за подпомагане по образец приложение №5 и прилагат документите, указани в същото приложение. Съгласно разпоредбата на чл. 16 от Наредба №30 един от задължителните реквизити към заявлението е изготвен от кандидатите бизнес план, който трябва да доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост, водещи до реализиране на целите по чл. 2 от Наредба №30. В §1, т. 6 и т. 26 от ДР на Наредба №30 е дадена легална дефиниция на понятията "икономическа жизнеспособност" и "устойчива заетост", а именно: генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана и запазване на съществуващите работни места и/или създаване на нови в него за периода на бизнес плана.

Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от Наредба №30 решението за одобряване на заявлението за подпомагане се взима въз основа на съответствието на заявлението с: 1. целите, дейностите и изискванията, определени с наредбата и 2. критериите за оценка, посочени в приложение №6. Тоест оценката не е само на база критериите в приложението. Изготвянето на бизнес плана и предвидените в него стойности на планираните приходи са дело на кандидата за получаване на подпомагане, като доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията е била основание да бъде одобрен проектът му за финансиране. В този смисъл бизнес планът и заявените в него стойности са относими за постигане на целите на мярка 311, тъй като по този начин се доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост на проекта за съответния период.

Несъмнено в случая е налице нарушение на т. 4.12 и т. 8.1 от договор №03/311/00437 от 02.07.2012г., съгласно които ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора, в съответствие с бизнес плана и таблицата за одобрените инвестиционни разходи, като в случай, че не изпълни свои нормативни и договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми.

Между страните няма спор, че кандидатът е следвало да извърши строително-монтажни работи, за да изгради къщата за гости и винарната, за което му е отпусната финансова помощ, но със сключването на договора дружеството се е задължило и да използва активите по предназначение и за постигане на целите, които са му отредени с одобрения проект. Целите по мярка 311 за отпускане на финансова помощ са посочени в чл. 2 от Наредба №30, а именно: 1. насърчаване на разнообразяването към неземеделски дейности; 2. насърчаване на създаването на възможности за заетост и повишаване на доходите в селските райони; 3. насърчаване на развитието на интегриран туризъм в селските райони. Само с изграждането на къщата за гости не може да се оправдае отпускането на финансово подпомагане от ПРСР, както неправилно е приел първоинстанционният съд.

От извършената проверка на място след плащане от ДФЗ е установено, че приходната част, заложена в бизнес плана за 2015г. е изпълнена в размер на 20, 25 %. Оттук следва и извода, че след като "Шато солей" ЕООД не е постигнал предвидените от него финансови показатели нанася вреда на бюджета на Общността, тъй като не работи в посока развитие на туризма в селските райони и насърчаване на заетостта, както и заложените цели по мярка 311, а именно: насърчаване на растежа и създаване на нови работни места в микропредприятието, което води до непостигане на целите на програмата, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони.

Мярка 311 е разработена и одобрена въз основа на текстовете на чл. 52 (а) (ii) и чл. 54 на Регламент (EО) №1698/2005 на Съвета от 20 септември 2005г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони отм. , действащ до 31.12.2013г./, според които предвидените по Ос 3 помощи са такива, подкрепящи създаването и развитието на микропредприятия, с оглед насърчаване предприемачеството и създаване на благоприятна икономическа среда. Изпълнението на целите, поставени в Регламент №1698/2005г. и национално дефинирани в Наредба №30 задължително следва да става при спазване на общия принцип в чл. 4, §8 от Регламент №1303/2013г. - добро финансово управление в съответствие с чл. 30 от Финансовия регламент. Касае се за Регламент (ЕС, ЕВРАТОМ) №966/2012г., чийто чл. 30 прогласява принципите на икономичност, ефективност и ефикасност с дефиниция на всяко едно от използваните три понятия. Обстоятелството, че той касае всички субекти, разходващи пряко или косвено средства от общия бюджет на Съюза се установява например от правилата на чл. 135 от него досежно последващия контрол и последиците при извършването му. Изрично е предвидено, че при договорно неизпълнение от страна на бенефициера, отговорният разпоредител с бюджетни кредити може да събере суми, изплатени недължимо съгласно споразумението.

С получената финансова подкрепа "Шато солей" ЕООД е изградил къща за гости, но при непостигане на приходи от извършената инвестиция, не може да бъде постигната нормативно заложената цел за повишаване на доходите в селските райони, разнообразие на възможностите за заетост в селските райони и развитието на интегриран туризъм в селските райони. Оттук следва и извода, че осъществената с финансовата помощ на Фонда инвестиция не демонстрира икономически растеж в селския район и не генерира приходи. В тази връзка първоинстанционният съд неправилно е приел, че финансовата вреда на бюджета на ЕС не е установена от административния орган. При проверка на изпълнението на проекта управляващият орган е изследвал цялостното изпълнение по бизнес плана, в това число и частта му за планираните приходи, поради което е достигнал до верни изводи за финансовото неизпълнение на плана.

Съгласно чл. 46, ал. 1 от Наредба №30, в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. А съгласно ал. 2 РА определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. Степента на неизпълнение по даден проект зависи от неговите последици за дейността като цяло. Продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което траят последиците, или възможността за отстраняване на тези последици по приемлив начин. При тази нормативна уредба и предвид коментираните по-горе разпоредби от сключения между страните договор, административният съд неправилно е приел, че „…Задължение обаче да бъде реализиран приход по Бизнес – плана не е заложено в договора с бенефициента…“. Административният орган се е позовал на разпоредбата на чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба №30, в които са разписани неизпълнения на задълженията, при които РА може да поиска връщане на изплатени суми.

При издаване на решението за налагане на финансова корекция административният орган се е позовал и на разпоредбите на чл. 70, ал. 1, т. 4, т. 7 и т. 9 ЗУСЕСИФ, в които е посочено, че финансовата подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция на следните основания: т. 4. за нарушаване на изискването за дълготрайност на операциите в случаите и в сроковете по чл. 71 от Регламент (ЕС) № 1303/2013; т. 7. за неизпълнение на одобрени индикатори и т. 9 за друга нередност, съставляваща нарушение на приложимото право, която би имала за последица нанасянето на вреда на средствата от ЕСИФ. Съдът не е разгледал посочените от административния орган хипотези.

Административният орган е приел нарушение и на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ – за неизпълнение на одобрени индикатори. Чл. 37, ал. 3, т. 2 от ЗУСЕСИФ гласи, че решението за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ се обективира в административен договор с бенефициера, който съдържа наименование, стойност, основни дейности, индикатори, период и срокове за изпълнение на проекта. Видно от т. 4.12 от сключения договор ползвателят – "Шато солей" ЕООД е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с одобрения бизнес план и таблицата за одобрените инвестиционни разходи. т. 4.18 от същия договор ползвателят "Шато солей" ЕООД е длъжен да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключването на договора. Оттук следва извода, че заложените в бизнес плана финансови показатели са индикатори за изпълнение на проекта и непостигането им води до отмяна на финансовата помощ.

Наред с горното, финансовата подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция на основание чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ, за друга /освен посочените в предходните точки/ нередност, съставляваща нарушение на приложимото право на Европейския съюз и/или българското законодателство, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициера, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ. За употребеното понятие „нередност“ административният съд коректно се е позовал на чл. 2, т. 36 от Регламент/ЕС/№1303/2013 във вр. с чл. 69, ал. 1 ЗУСЕСИФ, но неправилно е приел, че нереализиране на заложените приходи не може да има за последица нанасянето на вреда. Административният орган е установил конкретно бездействие на "Шато солей" ЕООД, а именно - висока степен на неизпълнение на финансовите показатели на одобрения бизнес план, което не съответства на целите, дейностите и изискванията на мярка 311, определени в Наредба №30.

Настоящата инстанция намира за неправилни изводите на първоинстанционния съд за липса на мотиви от оспореното решение при прилагане на Методика за определяне на санкциите след плащане на проекти по ПРСР, утвърдена от изпълнителния директор на ДФЗ. Такива изрично са посочени в предпоследния абзац на стр. 2 от оспорения административен акт. Направено е позоваване и е цитирана относимата т. 30 от Методиката - с оглед неизпълнение на приходите в границите от 20 % до 50 %. Обосновано е и защо финансовата корекция е 19 558.00лв., а именно - 5% от одобреното финансиране в размер на 391 160лв. В тази връзка са неоснователни възраженията на "Шато солей" ЕООД, че по-ниските приходи се дължат на настъпили застрахователни събития (форсмажорни обстоятелства). Установява се, че за 2015г. има настъпило само едно такова събитие, което при това е извън туристическия сезон – на 05.01.2015г. Освен това през целия период "Шато солей" ЕООД не е заявявал искане за промени в одобрения Бизнес план. На последно място застрахователното събитие не е и съществено и дори при съобразяването му процентът на неизпълнение на приходите пак би бил в границите от 20 % до 50 % /установено 20, 25%/, при които пак би била наложена същата финансова корекция от 5 %.

Във връзка с приложението на Методиката следва да се добави, че според §4, ал. 3 от ПЗР на ЗУСЕСИФ по отношение плащанията по ПРСР се прилагат правила по ЗПЗП и подзаконови нормативни актове по прилагането му. Нарушенията, тежестта и размерът на финансовите корекции са посочени в приложението към методиката. На касационната инстанция е служебно известно обстоятелството, че самата методика е предмет на оспорване по адм. дело №11440/2017г. на ВАС, четвърто отделение. По повод на оспорването е постановено определение от 5.12.2017г. по адм. дело №13288/2017 г. на ВАС, петчленен състав. В него въпросната методика е квалифицирана като подзаконов административен акт. Като такъв съгласно правилото на чл. 195, ал. 1 от АПК, Методиката се прилага на основание §4, ал. 3 от ПЗР на ЗУСЕСИФ - до влизане в сила на съдебно решение за отмяната й. Подобно становище е застъпено и в решение №6981 от 29.05.2018г. по адм. дело №3184/2018г. на ВАС, четвърто отделение.

Единственото нарушение, което органът е допуснал е по отношение на основата, върху която е определил финансовата корекция. В чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕСИФ /в приложимата редакция, обн. ДВ, бр. 74 от 20.09.2016г./ изрично са посочени средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове. Затова при определяне на основата за налагане на финансови корекции не следва да се вземат предвид средствата от националния бюджет. Доколкото решението е издадено на 27.06.2017г., то е преди изменението на чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, обнародвано в ДВ, бр. 85/2017г. и при определяне на базата за налагане на финансова корекция, не следва да се вземат предвид средствата от националния бюджет. Към настоящия момент не може да бъде приложена новата редакция на чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, тъй като според чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му.

С оглед на последно изложеното, основата следва да бъде определена на 15 646, 40 лв. Тази сума съгласно представеното от изпълнителния директор на ДФЗ към административната преписка на л. 712 „Изчисление на лошо вземане“. представлява платената субсидия по ЕЗФРСР. Това е единствената част, в която решението за налагане на финансова корекция е незаконосъобразно, поради неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Решението на административния съд ще следва да се отмени в частта му, в която е отменено решение №28/311/01118/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция върху базата от 19 558.00лв. - отпуснати средства за подпомагане.

С оглед частичната основателност, както на първоинстанционната жалба, така и на касационната такава, разноските от двете страни следва да се понесат така както са направени.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №2352 от 29.12.2017г., постановено по адм. дело №2324/2017г. на Административен съд Варна, и В. Н. П.:

ИЗМЕНЯ решение за налагане на финансова корекция №03/311/00437/3/01/04/01 с изх. №01-2600/317 от 27.06.2017г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" В ЧАСТТА, с която като основа на финансовата корекция е определена сума от 19 558.00лв., като определя за основа на финансовата корекция допустимите разходи, финансирани със средства от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони в размер на 15 646, 40 лв.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Шато солей" ЕООД срещу решение за налагане на финансова корекция №03/311/00437/3/01/04/01 с изх. №01-2600/317 от 27.06.2017г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", в останалата й част.

Решението е окончателно.