Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“ (БДДР) гр. П., чрез пълномощника си И.М, срещу Решение № 350 от 21.07.2017 г. постановено по адм. дело № 210/2017 г. от Административен съд Плевен с доводи за неправилност, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на съдебния акт и присъждане на разноски по делото.
Ответната страна – „СТИС“ ООД гр. С., чрез пълномощника си – адв. М.В, оспорва основателността на касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила.
Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност е Решение № ПВ 3-00039 от 19.12.2016 г. на Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район” – Плевен, с което е отказано издаване на разрешително за водовземане от повърхностен воден обект - р. Манастирска в землището на с. Ч., общ. Чупрене, обл. Видин, с цел производство на електроенергия посредством МВЕЦ „Манастирска“.
След изясняване на фактическата обстановка по делото и анализ на събраните доказателства, съдът от първата инстанция е направил извод за незаконосъобразност на оспорвания административен акт, в който смисъл е постановил решението си.
Решението е валидно и допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. По делото не се спори по следните факти:
1. „СТИС“ е регистрирано в Търговския регистър...