Образувано е по касационна жалба на Й.Г, К.Г, С.Г, С.Г, С.З и А. Калпакчи чрез техния пълномощник срещу решение №577/28.03.2018 г. по адм. д. № 776/2017 г. на Административен съд Благоевград. Считат обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендират от съда отмяната му.
Ответниците по касационната жалба-началникът на РДНСК-Югозападен район-Благоевград, "ПАС - 71" ООД-Благоевград и главният архитект на община Б.д чрез своите процесуални представители намират касационната жалба за неоснователна.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторите срещу заповед № ДК-10-ЮЗР-87/18.09.2017 г. на началника на РДНСК -Южен централен район /ЮЗР/, в частта, с която на основание чл. 216, ал. 6 от ЗУТ е отхвърлена като неоснователна жалбата им срещу издаденото от главния архитект на община Б.д разрешение за строеж № 73/10.04.2017 г. за „Преустройство и промяна на предназначението на самостоятелен обект с идентификатор 04279.623.232.1.1 по КК на гр. Б.д в сграда с идентификатор 04279.623.232.1 в имот с идентификатор 04279.623.232 по КК на града, УПИ VIII-3775 в кв. 27, VII –ми микрорайон от „за търговска дейност /магазин за строителни материали/ в „заведение за хранене“. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата.
За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи:
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия съгласно чл. 216, ал. 5 от ЗУТ, при спазване на установената от закона форма, като не са извършени съществени нарушения на административно - производствените правила. Оспорената заповед е издадена при съответствие с материално-правните разпоредби и с целта на закона. Разрешението за строеж е издадено на основание чл. 38, ал. 5 и чл. 148, ал. 2 и 4 от ЗУТ. В конкретния случай съдът намира, че по делото безспорно е установено, че обектът, предмет на разрешението за строеж, е такъв за нежилищни нужди, като се запазва неговото предназначение за нежилищни нужди и същият е такъв по чл. 38, ал. 5 от ЗУТ – от "магазин" предназначението му се променя в „заведение за хранене“ и затова административният орган правилно е приложил разпоредбата на чл. 38, ал. 5 във връзка с чл. 185, ал. 1, т. 7 от ЗУТ. Не се отнемат общи помещения и площи или части от тях и не се променя предназначението им, както и не се изменят съществено общи части на сградата. Съгласно архитектурния проект не се допуска шумово и друго замърсяване над нормата.
Настоящата инстанция намира, че спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна. Противно на твърденията в касационната жалба решението е мотивирано. В мотивната част съдът е изложил подробно становищата на страните, какво точно се твърди от оспорващите пред първоинстанционния съд, какви са установените по делото факти, като е изложил и своите правни изводи. Съдът е не е допуснал съществено нарушение на процесуални норми. Първоначалната експертиза е оспорена от жалбоподателите, като съдът е назначил повторна експертиза, която е отоворила подробно на всички постановени въпроси, които са обсъдени задълбочено в мотивната част на обжалваното решение.
Решението е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че се касае за преустройство, при което се запазва предназначението на обекта в нежилищен такъв. Спрямо установените фактически констатации съдът правилно е приложил материалния закон. Налице са материалноправните предпоставки на разпоредбата на чл. 38, ал. 5 ЗУТ, според която самостоятелни обекти за нежилищни нужди, изградени в заварена сграда, могат да се преустройват и да променят предназначението си по общия ред, без да се изисква съгласието на собствениците в етажната собственост, при условие че се спазват изискванията на чл. 185, ал. 1, т. 2 – 4 и не се допуска наднормено шумово и друго замърсяване. Съгласно чл. 185, ал. 1, т. 2 не се иска съгласието на останалите собственици на етажната собственост при преустройства на собствени обекти, помещения или части от тях, когато не се отнемат общи помещения и площи или части от тях и не се променя предназначението им, не се изменят съществено общите части на сградата и се свързват вътрешни инсталации с общи мрежи, преминаващи през или до делителната стена или през обслужващи помещения по една вертикална ос. Тези условия в случая са налице:
Безспорно се установява от заключението на техническата експертиза, че предвиденото преустройство е в рамките на застроената площ на съществуващия магазин 58, 40 кв. м., като не се отнемат общи помещения и площи или части от тях и не се променя предназначението им, както и не се изменят съществено общи части на сградата. Зазиждане на съществуваща врата, реализиране на нова врата, реализиране на отвори, премахване на неносещи преградни стени, изпълнение на прозорец, новопредвиден санитарен възел, нов водомерен възел, промени във вътрешните хоризонтални ВиК инсталации и др. са в рамките на съществуващото помещение и не засягат съществено общи части на сградата, както и не отнемат общи части. Промяната на хоризонтални вътрешни ВиК инсталации е предвидено единствено в рамките на преустройваното помещение, като захранването на водопровода и свързването на канализацията се осъществява в съществуващ вертикален водопроводен и канализационен щранг, обслужващ и преди това магазина.
При извършване на преустройството и промяна предназначението не се засягат носещи конструктивни елементи/плочи, греди, колони/, не се натоварва допълнително сградата с постоянни и временни натоварвания. Не се изменя степента на значимост на сградата и категориите участъци при вертикални експлоатационни натоварвания, не се намалява етажната и обща коравина в хоризонтално направление, като масата на промененото ниво не превишава с повече от 5% съществуваща маса на същото ниво. Предвиденото преустройство не оказва влияние на общата устойчивост и надежност на сградата, която запазва досегашната си конструктивна надежност, включително и в сеизмично отношение. Спазена е разпоредбата на чл. 38, ал. 7 ЗУТ, изискваща задължително да се представя мотивирано становище на инженер-конструктор с пълна проектантска правоспособност, доказващо, че не се увеличават натоварванията, не се засягат конструктивни елементи и не се намаляват носимоспособността, устойчивостта и дълготрайността на конструкцията на сградата, а когато се налагат изменения в конструкцията или се увеличават натоварванията, се представя и конструктивна част към проекта. В случая към проекта е изготвено конструктивно становище от инженер с пълна проектантска правоспособност, който е извършил конструктивно изследване на обекта, преценил е кои са носещите елементи на сградата и е дал заключение, че предвиденото преустройство не нарушава действащите норми за носимоспособност, устойчивост и дълготрайност на строителните конструкции. Съгласно архитектурния проект не се допуска шумово и друго замърсяване над нормата. Вещите лица са направили съпоставка на граничните стойности на показателите на шум, отнасящи се за конкретния казус съгласно Наредба № 6 от 26.06.2006 г. за показателите на шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, методите на оценка на стойностите на показателите на шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението, от която е видно, че за заведение за хранене /столове/ нивото е 55 dB, а за търговски зали на магазини то е 60 dB. Предвид това, след като е помещението е било магазин, то за заведение за хранене показателят за шум е по-нисък. Освен това окаченият таван с рабиц в търговската зала на бившия магазин е достатъчен за изолация на шума в заведението за хранене.
Предвид изложеното, като е приел оспореният административен акт в обжалваната му част за валиден и законосъобразен такъв, решаващият съд е постановил решение при правилно приложение на относимата правна норма. Обжалваното решение е обосновано, материално и процесуално законосъобразно и следва да се остави в сила.
С оглед изхода на спора на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените и своевременно претендирани пред касационната инстанция разноски в размер на 1 000 /хиляда/ лв. по приложен списък. Настоящата инстанция намира, че така определеното възнаграждение не е прекомерно, тъй като минималното такова е в размер на 600 лв. На ответниците по касационната жалба началникът на РДНСК-Югозападен район и община Б.д следва да се присъди своевременно претендираното юрисконсулско възнаграждение в размер от по 100 лв.
Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №577/28.03.2018 г. по адм. д. № 776/2017 г. на Административен съд Благоевград.
ОСЪЖДА Й.Г, К.Г, С.Г, С.Г, С.З и А. Калпакчи да заплатят на "ПАС - 71" ООД-Благоевград направените пред касационната инстанция разноски в размер на 1000 /хиляда/ лв.
ОСЪЖДА Й.Г, К.Г, С.Г, С.Г, С.З и А. Калпакчи да заплатят на РДНСК-Южен централен район юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лв.
ОСЪЖДА Й.Г, К.Г, С.Г, С.Г, С.З и А. Калпакчи да заплатят на община Б.д юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/лв. Решението е окончателно.