Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Б.Б от [населено място], чрез процесуален представител, против Решение № 1508/08.03.2018 г., постановено по адм. дело № 12905/2017 г., по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 5243/05.11.2017 г., издадена от младши автоконтрольор в 02 група, 01 сектор в отдел Пътна полиция при СДВР. Със заповедта на Босев в качеството му на собственика на МПС с рег. [рег. номер на МПС] е наложена ПАМ на основание чл. 171, т. 2а – прекратяване на регистрацията на ППС и на основание чл. 172, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е отнето свидетелство за регистрация на МПС част 2-ра, поради факта, че е управлявал автомобила без да притежава съответно свидетелство за управление. В касационната жалба са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което оспореният административен акт бъде отменен като незаконосъобразен. Претендира разноски.

Ответникът - младши автоконтрольор в 02 група, 01 сектор в отдел Пътна полиция при СДВР не взема отношение по спора.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на първо отделение, приема следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил като неоснователна жалбата на Б.Б срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № № 5243/05.11.2017 г., издадена от младши автоконтрольор в 02 група, 01 сектор в отдел Пътна полиция при СДВР, с която на основание чл. 171, т. 2а е постановено – прекратяване на регистрацията на ППС и на основание чл. 172, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е отнето свидетелство за регистрация на МПС част 2-ра. За да постанови този резултат съдът е приел, че не са установени нарушения в процедурата по издаване на оспорената заповед. Установено е от представените по делото доказателства, че към датата на издаване на заповедта за налагане на ПАМ, е съставен АУАН № 0256412/05.11.2017 г., за нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП и не се оспорва обстоятелството, че Босев е управлявала автомобил с изтекъл срок на свидетелство за управление на МПС изложени са съображения, че при издаване на оспорения административен акт са били налице материалноправните и процесуалноправни предпоставки. Решението е правилно.

Както нееднократно е посочвано в практиката на ВАС, с изтичане на срока на валидност на съответното СУМПС, водачът не губи придобитата съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 38/16.04.2004 г. за условията и реда за провеждането на изпитите на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и реда за провеждане на проверочните изпити (Наредба № 38/16.04.2004 г.) правоспособност за управление на съответната категория МПС. С. обаче следва да установи наличието на съответствие с минималните стандарти за физическа годност за управление на МПС от съответната категория. Съгласно чл. 159, ал. 1, т. 1 ЗДвП, във вр. с чл. 15, ал. 2, вр. с ал. 1 Наредба № I-157/1.10.2002 г., при подмяна на СУМПС, вкл. поради изтичане срока на валидност, водачите подават документите, посочени в чл. 13, ал. 1, т. 1, 3 и 6, както и старото СУМПС, а когато водачът се отказва от притежавани от него категории, отказът се заявява писмено. В нормата на чл. 13, ал. 1, т. 3 Наредба № I-157/1.10.2002 г. е посочено, че един от изискуемите при подмяна на СУМПС документи, е карта за оценка на физическата годност на водач/кандидат за придобиване на свидетелство/правоспособност за управление на МПС, издадена от общопрактикуващия лекар, от транспортните областни лекарски експертни комисии или от Транспортната централна лекарска експертна комисия. При условие, че законодателят е приел, че на всеки десет или пет години (Сравн.: чл. 51, ал. 3 - 5 ЗБЛД) е необходимо да бъде извършена проверка на физическата годност на лицето, придобитата правоспособност не е безсрочна. Предвид специфичната отговорност на водачите на МПС, запазването й във времето е свързано с определени минимални стандарти за физическа годност за управление на съответното превозно средство, което намира своето отражение при периодичното подновяване на СУМПС, с оглед възможността за редовен контрол за съответствие с тези минимални стандарти. С изтичането на съответния срок знанията, уменията и поведението на водача (при липса на законово определени нарушения) не се проверяват, но физическата годност следва да бъде проверена и само, ако е налице съответствие на установените медицински изисквания, лицето придобива право да управлява МПС за следващ период. Следователно правото на управление на МПС е срочно и с изтичането на съответния период от време, за който е признато, същото се прекратява (без значение е факта, че лицето е положило успешно изпит за правоспособност за управление на МПС от съответната категория). Срочността на правото е отразена в официалния удостоверителен документ за правоспособност - СУМПС. С изтичането на срока на действие на СУМПС водачът е длъжен да поиска издаване на ново свидетелство (т. е. то не се подновява автоматично), като приложи определен набор документи, един от които е карта за оценка на физическата му годност. Необходимостта от проверка на физическата годност на кандидата към момента на подаване на молбата за издаване на ново СУМПС означава, че след изтичане на срока на действие на СУМПС, лицето няма право да управлява МПС, като попада в хипотеза на липса на такова (т. е. не притежава СУМПС, дори и да не е изгубило придобитата чрез изпит правоспособност).

Изложеното води до извод, че за да установява съответствието с минималните стандарти за физическа годност за управление на МПС от съответната категория на водача, СУМПС трябва да е в срока на административната му валидност. Поради това законодателят в § 1, т. 2, б. "ж" от ДР на ЗБЛД сочи, че личен документ "с изтекъл срок на валидност" е нередовен. Управлението на МПС със СУМПС с изтекъл срок се приравнява на управление на МПС без СУМПС, свежда се до притежаването/непритежаването на съответното СУМПС, попада в хипотезата на чл. 171, т. 2а ЗДвП и съставлява основание за прилагането на ПАМ. т. е. изискването за "съответно свидетелство" за управление на МПС предполага то да е валидно, както за "категорията МПС", което се управлява от водача, така и с оглед на срока на неговата "административна валидност".

Наложената принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП "прекратяване регистрацията на ППС на собственик, който управлява МПС, без да притежава съответното свидетелство за управление за срок от 6 месеца до една година", е нормативно предвидена като съответстваща на нарушението по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.Б.Б е управлявал моторно превозно средство с изтекъл срок на СУМПС, като нарушението е установено надлежно с акт за установяване на административно нарушение. Заповедта е издадена от компетентен орган, както правилно е посочил първоинстанционния съд, което налага отхвърляне на твърденията за нейната нищожност като неоснователни.

Правната квалификация на наложената мярка съответства на описаното нарушение. За да наложи ПАМ, за компетентния орган е достатъчен съставеният надлежно АУАН с констатирано от компетентните лица нарушение, което при условията на обвързана компетентност го задължава да наложи посочената мярка.

Неотносимо е обстоятелството, че след съставяне на АУАН, водачът е представил валидно СУМС. Този факт онагледява преустановителната и превантивната цел на предвидената по закон ПАМ.

По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд София - град съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, Първо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1508/08.03.2018 г., постановено по адм. дело № 12905/2017 г., по описа на Административен съд София - град. Решението е окончателно.