Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 66, ал. 3 и чл. 65 от ЗКН (ЗАКОН ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО) /ЗКН/.

Образувано е, след като с Решение № 13992 от 20.12.2016 г., постановено по адм. д. № 10229/2016 г. по описа на ВАС, петчленен състав е обезсилено Решение № 7538 от 22.06.2016 г., постановено по адм. д. № 8071 по описа на същия съд за 2013 г. в частта му, с която е отменена Заповед № РД-9Р-004 от 16.11.2010 г. на министъра на културата в частта й, с която е разпоредено прекатегоризиране от категория "местно значение" в категория "национално значение" на регистрираната в Държавен вестник, бр. 27 от 1966 г. недвижима археологическа културна ценност "Ранновизантийска базилика", разположена в м. "Манастира" от землището на с. Г., община С. и е прекратено производството по делото в тази част. С решението на печленния състав на ВАС е отменено посоченото решение на тричленния състав на ВАС в останалата му част, с която горецитираната заповед на министъра на културата е отменена досежно определения режим за опазване на недвижима културна ценност, както следва: граници и охранителна зона, съгласно Приложение 2 в две части - текстова и графична, неразделна част от заповедта и предписания за опазването й, съгласно приложение 3 в частта й, касаеща имот с идентификатор 46019.507.262, собственост на С. и Т.Т и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Върховния административен съд съобразно указанията, дадени в мотивите на решението.

Именно с цел това второ разглеждане на делото от друг тричленен състав на ВАС е образувано настоящото адм. д. № 14354/2016 г. по описа на ВАС, трето отделение.

Съгласно задължителните мотиви и диспозитив на отменителното Решение № 13992 от 20.12.2016 г по адм. д. № 10229/2016 г. по описа на ВАС, петчленен състав, предмет на съдебен контрол в настоящото производство е единствено т. 2 от Заповед № РД-9Р-0004 от 16.11.2010г. на министъра на културата, определяща границите на недвижимата археологическа културна ценност и нейната охранителна зона/Приложение №2/ и предписанията за опазването й /Приложение №3/, и то само в тази част, касаеща собствения на жалбоподателите С. и Т.Т поземлен имот с идентификатор 46019.507.262 по КК на с. М./ идентичен с част от имот пл. № 262 по кадастралния план на с. Г.,Смолянска област/.

Жалбоподателите, С. и Т.Т, и двамата от [населено място], редовно призовани, не се явяват и не се представляват.

Ответникът, министърът на културата, редовно призован, се представлява от юриск. Харизанова, която навежда възражения за недопустимост на жалбата, евентуално – неоснователност на същата.

Заинтересованите страни, община – Смолян, областният управител на област – Смолян и Националният институт за недвижимо културно наследство, редовно призовани, представят изисканите им писмени доказателства, но не изпращат представители.

С оглед събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа страна следното:

По силата на Решение № 2719/01.02.2001 г. на ПК - Смолян, констативен нот. акт № 7, т. ІІ, рег. № 2004, н. д. № 225/2001г. и нот. акт за замяна на недвижими имоти № 172, том II, рег.№ 3664, н. д. № 313/2009 на нотариус с район на действие РС - Смолян, жалбоподателите С. и Т.Т са съсобственици при режим на СИО на незастроен поземлен имот пл.№ 262 с площ от 1567кв. м., от които 1492 кв. м. - неурегулирани и 75 кв. м. - предвидени за отчуждаване за улична регулация, находящ се в кв. 49 по действащия устройствен план на с. Г., утвърден със заповед № 105/10.08.1999г. при подробно индивидуализирани в нотариалните актове граници на имота. Съгласно КК и КР на м. Магарджица, община С., одобрени със заповед № РД-18-4/04.02.2011 г. на ИД на АГКК, извадка от които е скица № 10143/05.06.2012 г., и Удостоверение за идентичност № 549/11.11.2012г. на директора на Д“УТ“ при община – Смолян, част от описания по-горе незастроен поземлен имот съставлява ПИ с идентификатор 46019.507.262. с площ 1463 кв. м. и трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване .

На 03.08.2012 г. жалбоподателите са подали заявление за издаване на разрешение на основание чл. 124, ал.З от ЗУТ и предложение на проект за обект: „ПУП-ПР и ПЗ“ на поземлен имот с идентификатор 46019.501.262 по картата на възстановената собственост на с. Г., м.“Магарджица“, община С.. На 07.08.2012 г., в изпълнение на Заповед № 2321/25.07.2012 год. на Кмета на Община-Смолян е проведено заседание на Общински експертен съвет по устройство на територията /ОЕСУТ/, на което по подаденото заявление е изразено становище, че, предвид обстоятелството, че част от процесния имот попада в границите на недвижимата културна ценност „Ранно византийска базилика м."Манастира", с. Г., а останалата част попада в границите на охранителната зона на базиликата, необходимо е проектът за ПУП да се съобрази с определените граници на недвижимата културна ценност и на охранителната й зона, както и с предписанията за опазване на недвижима културна ценност по см. чл. 64 от ЗКН (ЗАКОН ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО), като новото предложение следва да се съгласува с Министъра на културата-Национален институт за недвижимо културно наследство. Жалбоподателите твърдят, че границите на недвижимата културна ценност „Ранновизантийска базилика“, м.Манастира.,с. Г.. и на охранителната й зона са определени съгласно предложение на междуведомствена комисия от 12.07.2010 година, назначена със Заповед на Министъра на културата № РД 9К-0135/05.07.2010 година, а засегнатият им имуществен интерес обуславя и правният им интерес от оспорването й.

С. З №РД9Р-004/16.11.2010г. на Министъра на културата, на осн. чл. 14 т. 2, чл. 65, т. 3 във вр. с чл. 69 от ЗКН, предложение на директора на НИНКН по чл. 64 ал. 1 във вр. с чл. 69 от ЗКН и Протокол №7 от 13.09.2010г. от заседание на СЕСОНКЦ, назначен със Заповед № РД09-133/22.04.2010г. на Министъра на културата, недвижимата археологическа културна ценност „Ранновизантийска базилика”, разположена в м. ”Манастири”, землището на с. Г., Смолянска община е прекатегоризирана от категория ”местно значение” в категория ”национално значение”, Със същата заповед са определени режими за опазване на НКЦ, както следва: граници и охранителна зона, съгласно Приложение №2 и предписания за опазване-съгласно Приложение №3, които приложения са неразделна част от заповедта.

С АПДС № 3501/11.10.2010г. и на основание чл. 68 ал. 1 от ЗДС, чл. 14. ал. 2 и чл. 14, т. 14 от ЗКН (ЗАКОН ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО), във връзка с одобрен протокол от 12.07.2010 година на Министър на културата, като публична държавна собственост е актуван обект „Археологическа недвижима културна ценност „Ранновизантийска базилика" в м. "Манастири“, разположена в регулационните граници на с. Г., с териториален обхват, в който попадат : територията на имоти с №371, 295, 389 и 266, обособен имот без кад. номер между имоти 266, 37, 411 и път №37, 267, 343, 296,,обособен имот без кад.№ между имоти 296, 357, 373 и 316, 357, 344, част от 38, 358, 373, 359 и 374 в рамките на ПИ №38 по кад. план на с. Г. от 1973г., при граници: от север-северните граници на имоти с кад.№371, 295, 389, 266, обособен имот без кад. номер между имоти 266 и 37 и имот №37.

Предвид обстоятелството, че в предметния обхват на актуваната като публична държавна собственост археологическа недвижима културна ценност е попаднал и имотът на жалбоподателите в настоящото производство, С. и Т.Т са предявили отрицателен установителен иск за собственост относно собствения им недвижим имот против държавата, по който е било образувано гр. д. № 1497/2012г. по описа на РС - Смолян. С решение № 410 /09.08.2013г. по гр. д. № 1497/ 2012 г. по описа на Смолянски РС, оставено в сила с решение по адм. д. № 445/2013 г. по описа на Окръжен съд – Смолян е признато за установено по отношение на държавата, че същата не е собственик на незастроен поземлен имот с идентификатор 46019.501.262. В хода на производството по делото идентичността на имота, актуван като публична държавна собственост и собствения на жалоподателите имот № 262 е установена със съдебно-техническа експертиза. Въз основа на влезлите в сила съдебни решения със заповед № РД02-14/697 от 29.07.2014г. на министъра на регионалното развитие е разпоредено отписване от актовите книги на имотите - държавна собственост / т. е. от АПДС № 3501 от 11.02.2012г./ на частта от ПИ № 38, попадаща в ПИ 46019.507.262 в кв. 49 по действащия устройствен план на с. Г., община С..

От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че процесният имот представлява възстановена по реда на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ земеделска земя. Скицата-проект за попълване на кадастралния план е утвърдена със заповед № 105 от 10.08.1999г. на кмета на община - Смолян при граници на имота: път, имот пл.№ 261 – н-ци на Д.К и имот пл.№ 263 – н-ци на Р.Б.В от заключението на вещото лице, в обжалваната заповед на министъра на културата № РД 9К-0135/05.07.2010г. за определяне на границите на недвижимата културна собственост и охранителната й зона е ползвана скица № 84 от 13.07.2010г. за кв. 8 и кв. 12 по кадастралната основа на плана на с. Г., утвърдена със заповед № 1973, заповед № 6/16.06.1986г. и заповед № 114/09.05.2007г., на кмета на община – Смолян. Ползваният от административния орган картен материал за определяне границите на археологическата НКЦ и охранителната й зона е непълен и неточен към датата на издаване на обжалваната заповед, доколкото същата не е съобразена с издадената заповед № 105 от 10.08.1999г. на кмета на община – Смолян за одобряване на скица-проект за попълване на кадастралната основа с имот № 262 в кв. 49 по плана на с. Г.. Въпреки тази непълнота и базирайки се на целия наличен картен материал по казуса, вещото лице е установило по категоричен и неоспорен от страните в производството начин, че част от процесния имот с площ от около 768 кв. м. / повдигната в червен цвят на скицата – неразделна част от СТЕ - стр. 151 по адм. д. № 8071/2013г./ВАС/, попада в териториалния обхват на недвижимата културна ценност/ НКЦ/, а останалата част от процесния имот – около 695 кв. м. / повдигнати в син цвят на същата скица/ попада в охранителната зона на НКЦ. Вещото лице дава заключение, че няма данни в имота на жалбоподателите да са извършвани проучвателни, реставрационни и консервативни работи. Няма данни същият имот да е предмет на отчуждаване.

На база горните фактически установявания ВАС, трето отделение стигна до следните правни изводи.

Жалбата, макар и допустима, е неоснователна по следните съображения :

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК първоинстанционният съд дължи произнасяне за законосъобразността на атакувания пред него административен акт на всички основания по чл. 146 /АПК независимо от това дали те са наведени като такива в жалбата срещу акта или не.

При вменената му от цитираната по-горе разпоредба на АПК служебна проверка за законосъобразност на обжалваната заповед на министъра на културата, ВАС намира, че същата е издадена от компетентния административен орган, в изискуемата от закона писмена форма и при спазване на изискванията за основни реквизити по чл. 59 от АПК, поради което не е нищожна. Обжалваната заповед не е незаконосъобразна, тъй като е постановена и при спазване на администртивнопроизводствените правила, в съответствие с действащите към датата на издаването й материалноправни разпоредби и в съгласие с целта на закона.

Въпреки извесни празноти в картния материал, ползван при издаване на обжалвания административен акт, назначената съдебно-техническа експертиза по безспорен начин установява, че имотът, собственост на жалбоподателите, попада в границите на недвижимата културна ценност „Ранновизантийска базилика" в м. "Манастири“, разположена в регулационните граници на с. Г. с 768 кв. м. от своята площ, както и в охранителната зона към НКЦ с останалите 695 кв. м. от площта си. По делото не се установява наличието на каквито и да било съществени процесуални нарушения, допуснати от административния орган при включване на имота на жалбоподателите в границите на НКЦ и/ или охранителната й зона, нито допуснати при това включване противоречия с материалния закон. Евентуални пропуски при съобщаването на заповедта на министъра на културата не се отразяват върху законосъобразността й, тъй като съобщаването на административния акт следва постановяването на акта, а спазването на изискванията за форма и реквизити, спазване на административнопроизводствените правила както и съответствието с материалния закон / чл. 142, ал. 1 от АПК/ се преценяват към датата на издаването издаването му.

С оглед гореизложеното Заповед № РД-9Р-004 от 16.11.2010 г. на министъра на културата в атакуваната й т. 2 е законосъобразна, а жалбата на С. и Т.Т като неоснователна следва да бъде отхвърлена с произтичащите от това правни последици

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. Последно от АПК, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Т и Т.Т, и двамата от [населено място] срещу т. 2 от Заповед № РД-9Р-004 от 16.11.2010 г. на министъра на културата

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд, петчленен състав.