Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на „Финансова компания К и К“ ООД, със седалище и адрес на управление в гр. П., представлявано от управителя К.К, чрез адв. Н.Ш, против Решение № 1228 от 31.05.2018г. по адм. д. № 425/2018 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-16001617002798-091-001/17.11.2017г., на органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив, в потвърдената част с Решение № 34/22.01.2018г. на Директор Д „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП относно допълнително установен корпоративен данък за 2011г. – 240.60лв., за 2012г. – 803.35лв., за 2013г. – 1 424.15лв., за 2014г. – 1 659.20лв., за 2015г. – 1 427.44лв., за 2016г. – 888.32лв., с прилежащи лихви общо 1 778.32лв., както и установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди от м. 12.2011г. до м. 05.2013г., вкл. и м. 10.2014г. в размер на 716.61лв. и лихви 356.69лв.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при необоснованост и в противоречие с материалния закон. Необосновано съдът приел, че ревизираното дружество е отчело незаконосъобразно разходи /за данък МПС, годишен технически преглед, застраховки, винетки/ по сметка 602 „разходи за външни услуги” и разходи за амортизации за две моторни превозни средства, за които не е доказано да са използвани в икономическата дейност на лицето и следователно не представляват амортизируеми активи. Още в ревизионното производство било доказано използването на МПС-та от съдружниците и управителите на дружествата за посещения в офисите на клиенти на ревизираното дружество; в същия смисъл били и събраните гласни доказателства, които съдът необосновано не кредитирал; неосчетоводяването на разходи за гориво, резервни части и др. експлоатационни разходи нямало значение за доказването на използването на активите в независимата икономическа дейност на РЛ. Процесните МПС отговарят и на определението...