Образувано е по касационна жалба на В.В и Е.П чрез техния пълномощник срещу решение №1678/09.08.2018 г. по адм. д. №1105/2017 г. на Административен съд Варна. Считат обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендират от съда отмяната му.

Ответниците по касационната жалба-Общински съвет Варна и О. В не вземат становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и за отмяна на съдебното решение с връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от В.В и Е.П с искане за прогласяване на нищожност на Решение №2405-10 по протокол №24/23, 24, 30.06.2010 г. на Общински съвет при О. В, с което на основание чл. 16, ал. 1 от ЗУТ е одобрен ПУП – ПРЗ на гр. В., район „Приморски“, кв. „С. Н“ в частта относно УПИ ХVІ-676, кв. 46 идентичен с поземлен имот с идентификатор 10135.2526.9625. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата.

За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи:

Редът за приемане на устройствени планове е посочен в чл. 128 и следващите от ЗУТ. Съдът намира, че тези изисквания са спазени. Видно от доказателствата приложени към административната преписка изготвянето на ПРЗ на кв. „С. Н“ е започнало още през 2002 г., когато е сключен Договор № Д-2-9200/671/08.10.2002 г. за проектирането на плана. Проектирането е преминало в две фази – предварителен проект и окончателен проект. Предварителния проект е приет на заседание на ЕСУТ с протокол № 49/12-13, 12.2002 г.. След влизане в сила на кадастралната карта на район „Приморски“ е сключен договор № Д-8-9200-1295/08.10.2008 г. за изработване на окончателния проект, който е приет с протокол № 7/10.02.2009 г. и е обявен в Държавен вестник бр. 27 от 10.04.2009 г., както и в един местен и един национален ежедневник. /л. 62-66/ След изтичане на регламентирания срок, постъпилите възражения, предложения и искания по проекта от заинтересованите страни са разгледани на заседание на ЕСУТ от 17.09.2009 г. Тоест спазена е процедурата предвидена в чл. 128, ал. 2 от ЗУТ. На 22.02.2010 г. кмета на О. В е внесъл предложение вх. № Д-2-9200/671 до Общински съвет Варна за одобряване на ПРЗ на кв. "С. Н" гр. В.. Видно от препис – извлечение от Протокол №24 от заседание на Общински съвет Варна, проведено на 23, 24, 30.06.2010 г. /л. 2 от преписката/ ПРЗ на кв. „С. Н“ е приет единодушно от всички присъствали на заседанието 32-ма от общо 51 бр. общински съветници. Решението е прието от изискуемия кворум и мнозинство, което налага извода, че е прието от компетентен орган, поради което не са налице основания за нищожност на обжалваното решение.

Решението е постановено при съществени процесуални нарушения:

Съгласно чл. 16, ал. 1 ЗУТ с подробен устройствен план за територии с неурегулирани поземлени имоти, както и за територии с неприложена първа регулация по предходен устройствен план се определят необходимите площи за изграждане на обектите на зелената система, на социалната и на техническата инфраструктура – публична собственост. За осъществяване на тези предвиждания с влизането в сила на плана собствениците на недвижими имоти прехвърлят в полза на общината процентна част от площта на имотите си, определена с плана, но не повече от 25 на сто. В случая Варненският админстративен съд е направил изводите си при неизяснена фактическа обстановка по отношение вида и характера на одобрения с оспореното решение ПУП-ПРЗ. Съдът не е изяснил въпроса дали се касае за територията, която е неурегулирана или с неприложена регулация, или е имало предишна регулация. От приложената притурка към брой 15 на вестник Известия 20.02.1959 г. се установява, че със заповед № 244/16.01.1959 г. е одобрен регулационният план на гр. В., включващ и квартал "С. Н". От представения пред касационната инстанция нотариален акт от 2005 г. се установява, че имотът е урегулиран - парцел 1696, идентичен с имот пл. № 676, тоест налице е идентичност на имотите. При наличие на регулация приложението на чл. 16 е изключено, но този факт не е доказан или опроверган от решаващия съд. Отделно от това решаващият съд е изложил доводи за валидност само по отношение на компетентността на органа и спазване на процедурните правила. Съдът не е преценил валидността на акта по отношение на неговата материална законосъобразност. Одобрените устройствени планове по ЗУТ нямат отчуждително действие, освен в случая по чл. 16, ал. 1 от ЗУТ. Незабавното отчуждаване по реда на чл. 16, ал. 1 ЗУТ е приложимо само за обектите, посочени в нормата - за изграждане на обекти на зелената система и на социалната инфраструктура и на техническата инфраструктура-публична собственост. В разглеждания аспект първоинстанционният съд не е установил за какво мероприятие е отчужден процесният имот с оглед посоченото правно основание и предизвикваните с него правни последици. Освен това не е преценено каква част от имота е отчужден с оглед постигането на целта по чл. 16, ал. 4 ЗУТ /изм/-получаване на равностоен урегулиран имот, който да е с пазарна стойност не по-малка от пазарната стойност пред урегулирането му. На тази плоскост валидността на акта следва да обхваща анализ на законовата цел, която ако е противоправна, сочи на превратно упражняване на власт. Всички тези факти, релевантни за спора, не са установени от решаващия съд. Касационната инстанция се произнася по приложението на закона спрямо установените от първата инстанция като инстанция по същество факти. Касационната инстанция не може за пръв път да установява нови фактически констатации. Това налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от инстанцията по същество.

Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение, . РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №1678/09.08.2018 г. по адм. д. №1105/2017 г. на Административен съд Варна.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съства на същия съд при съобразяване мотивите на настоящето решение. Решението не подлежи на обжалване.