Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 80а, ал. 3 от ЗДС (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ) (ЗДС).

Образувано е по жалба на Е.И от [населено място], против заповед № ЗС - 249/08.11.2017 г., издадена от зам. министъра на отбраната в условията на заместване, с която е наредено изземване на недвижим имот - частна държавна собственост, включен в жилищния фонд на Министерството на отбраната, находящ се в [населено място], [община], [жк], [улица], [жилищен адрес]. Жалбоподателката поддържа, че оспореният административен акт е незаконосъобразен поради това, че като вдовица - преживяла съпруга на пенсиониран военнослужещ има право за ползва жилището под наем пожизнено. Излага съображения, че има качеството на заварен наемател съгласно чл. 240, ал. 3 от ЗОВСРБ (ЗАКОН ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ) (ЗОВСРБ отм. във вр. с § 165 ЗИД ЗОВСРБ отм. ДВ, бр. 35/2009 г.) и § 4 от Допълнителните разпоредби на Наредба № Н-22 от 16.07.2010 г. за ползване под наем на имоти от жилищния фонд на Министерството на отбраната и за изплащане на компенсационни суми на военнослужещите и цивилните служители, които живеят при условията на свободно договаряне. Оспорва прекратяването на договора за наем с нея с писмено предизвестие от 18.03.2005 г. и поддържа, че наемното правоотношение е трансформирано в безсрочно, Твърди, че има право да ползва жилището пожизнено, поради което не са налице основания за изземването му. Прави искане оспорената заповед да бъде отменена.

Ответникът - министърът на отбраната, чрез пълномощника си юрк.. В, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, като обсъди изложеното в жалбата, представените доказателства и доводите на страните, приема следното:

Със заповед от 16.07.1965 г. на началника на Гарнизонна жилищна част - София съпругът на жалбоподателката В.И, тогава военнослужещ в под. 40220 и семейството му са настанени във военно - фондово жилище на посочения адрес. На същата дата е сключен договор за отдаване под наем на държавен жилищен имот, собственост на МНО. На 23.04.1974 г. е издадена нова настанителна заповед и е сключен договор за наем за същото жилище. Между страните няма спор, че имотът е държавна собственост с предоставени права за управление на Министерство на отбраната.

Със заповед № 56 от 23.01.2001 г. наемното правоотношение с В.И е прекратено. В декларация от 06.02.2002 г. същият декларира, че е пенсионер и заедно със съпругата си живеят в описания апартамент. От представеното удостоверение за наследници е видно, че В.И почива на 07.11.2003 г. До жалбоподателката с писмо изх. № П-193/18.03.2005 г. е изпратено предизвестие, с което е уведомена, че сключеният договор за наем от 23.04.1974 г. ще бъде прекратен на основание чл. 27, т. 9 от Наредба № 3/1998 г. за настаняване в жилища, ателиета и гаражи от ведомствения жилищен фонд на Министерството на отбраната и е определен едномечесен срок от получаването му за освобождаване на заеманото жилище, както и за заплащане на дължимите суми за наем, консумативи и такса битови отпадъци. Писмото е получено от нея на 28.03.2005 г.

Със заповед № ЗС-32/20.03.2008 г. на министъра на отбраната на основание чл. 80а от ЗДС (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ) (ЗДС) е разпоредено изземването на недвижим имот - частна държавна собственост, включен във ведомствения жилищен фонд, представляващ апартамент № 5 на описания по-горе адрес, от Е.И, тъй като се държи от нея на отпаднало правно основание. Видно от представеното известие за доставяне заповедта е съобщена на жалбоподателката лично на 28.03.2008 г. По делото няма данни и твърдения същата да е оспорена по съдебен ред, поради което е влязла в сила. В изпълнение на тази заповед е издадено постановление на изпълнителния директор на ИА "Държавна собственост на Министерство на отбраната" от 03.04.2008 г. за приемо-предаване на имота от жалбоподателката. Оспорването срещу постановлението е отхвърлено с влязло в сила решение по адм. дело 3121/2008 г. на Административен съд София - град.

Въз основа на докладна записка на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“ е направена констатация, че жалбоподателката държи жилището на отпаднало основание и предложение за изземване на апартамента. Ответникът издава заповедта, предмет на оспорване в настоящото производство. Посочено е, че жилището се държи на отпаднало основание от лице, което не попада в категорията на правоимащи лица по смисъла на чл. 226б ЗОВСРБ. Оспорената заповед е издадена на същото правно основание - чл. 80а ЗДС и с нея отново се разпорежда изземване на имота и се определя срок за доброволното му освобождаване. Като мотиви са изложени същите фактически обстоятелства, на които е постановена и предходната заповед.

При тези факти съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице – адресат на оспорения административен акт, който е неблагоприятен за него и в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.

Оспорената заповед е нищожна, тъй като е с идентичен предмет с този на предходната влязла в сила заповед от 20.03.2008 г. С нея се разпорежда изземването на същия недвижим имот на основание чл. 80а ЗДС поради държането му от жалбоподателката на отпаднало правно основание. От съпоставката на изложените в двете заповеди мотиви се установява, че в тях са описани идентични фактически основания. Административните актове са ползват със стабилитет. С издаването на предходната заповед компетентността на министъра на отбраната по конкретния въпрос е изчерпана и затова той не може да издаде нов акт на същото основание и на база на едни и същи доказателства (арг. от чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК), нито да отмени или измени вече издадения, освен в изрично посочените в закона случаи. Повторен акт, издаден извън тези хипотези, е нищожен. С административната преписка не са представени нови доказателства и не се установява промяна на фактическите обстоятелства, при които е издадена предходната заповед. Неизпълнението на тази заповед до настоящия момент не обосновава ново правомощие на административния орган да издаде повторен акт с идентичен предмет и спрямо същото лице. С първата заповед е реализирано правомощието му за постановяване на административен акт за изземване на имота - частна общинска собственост съгласно чл. 80а, ал. 1 ЗДС в хипотезата на държане на отпаднало правно основание и компетентността на органа е изчерпана.

Като издава нова повторна заповед със същия предмет по отношение на същия адресат, ответникът постановява административен акт извън своята компетентност, който следва да се обяви за нищожен съгласно чл. 146, т. 1 АПК.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 във вр. с чл. 173, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОБЯВЯВА нищожността на заповед № ЗС - 249/08.11.2017 г., издадена от зам. министъра на отбраната в условията на заместване.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.