Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на С.И срещу решение № 1894 от 30.10.2017 г. по адм. д. № 485/2017 г. на Административен съд Варна, в частта, с която е отхвърлена подадената от нея жалба срещу Акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ № МД-АУ-8611/26.10.2016 г., издаден от орган по приходите при О. В, мълчаливо потвърден от директора на дирекция „Местни данъци“ при О. В, в частта, с която са установени допълнителни задължения за данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ и такса за битови отпадъци /ТБО/ за данъчен период /д. п./ 2015 г.: за недвижим имот с адрес [населено място], [район], [адрес] представляващ земя и сграда, с партиден № 4508051102003 – ДНИ в размер на 45.89 лв. и ТБО в размер на 22, 49 лв. и за недвижим имот с адрес [населено място], [район], [адрес], представляващ земя и сграда, с партиден № 4508051102001 – ДНИ в размер на 27, 52 лв. и ТБО в размер на 50, 77 лв., платени в срок до 30 април за цялата година с 5 на сто отстъпка.

Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Претендира разноски и пред двете съдебни инстанции.

Ответната страна е представила писмен отговор. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, на 15.11.2017 г., при връчено съобщение за решението на 6.11.2017 г. Разгледана по същество е неоснователна.

За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел за неоснователни доводите на жалбоподателя, че не дължи ДНИ и ТБО за използваната по силата на учреденото с нотариалния акт вещно право на ползване като тераса покривна железобетонна плоча с полезна площ от 40 кв. м. Описаният...