№ 94

София 05.02.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. П. ЧЛЕНОВЕ: И. П. МАЙЯ РУСЕВА

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр. д.№ 3297 по описа за 2019г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е с правно основание чл. 288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от В. А. П. и С. П. П., двамата от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Б. против въззивно решение № 4828 от 26.10.2018г. по в. гр. д. № 571 по описа за 2018г. на Окръжен съд Благоевград, с което е потвърдено решение № 3469 от 14.06.2017г. по гр. д.№ 308/2015г. на Районен съд Разлог като на основание чл. 128 СК е определен режим на лични отношения между настоящите касатори, в качеството им на баба и дядо по бащина линия с детето Т. Т. П., ЕГН [ЕГН], тяхна внучка: всяка четвърта събота от месеца, от 10.00 часа до 14.00 часа, по местоживеене на майката, както и пет последователни календарни дни през лятната ваканция на детето, в периода м. юни – м. август, с приспиване, когато майката не ползва платен годишен отпуск. Въззивният съд допълнително е постановил защитна мярка, на основание чл. 89, ал. 1 т. 1 СК за период от шест месеца, считано от влизане в сила на решението: определените лични отношения всяка четвърта събота от месеца, от 10.00ч. до 14.00ч., да се осъществяват в присъствието на бащата Т. С. П. и е оставил без уважение искането за изменение на решението на РС в частта за разноските. При постановяване на акта си въззивният съд е съобразил следното: Детето е на 8 години и от фактическата раздяла на родителите през м. 06.2012г., то живее постоянно с майка си, на която е предоставено упражняването на родителските права и към която то е изключително привързано. Определеният за бащата режим на лични отношения е: всяка първа и трета седмица от месеца от 10.00ч. в събота до 17.00часа в неделя, както и 30дни през лятото и 10дни през зимата по време, през което майката не ползва отпуск. Считано от м. 09.2015г., детето живее в София, в собствен на майката тристаен апартамент, осигуряващ /съгласно социалния доклад/ всички необходими условия за отглеждането му. През учебната 2018/2019г. детето е ученичка в първи клас, като учебните й занимания са целодневни /от 8.20ч. до 18.00ч./ Отношенията и комуникацията между родителите на детето не са добри, има случаи при които бащата не е връщал детето навреме, което е ставало причина за сезиране на специализираните органи. Детето не поддържа редовни отношения с баба си и дядо си по бащина линия. Те живеят в [населено място], разполагат с подходящи битови условия за пребиваване на дете, ищцата е дългогодишен преподавател по физическо възпитание и спорт, но детето не ги познава добре и не е свикнало с тях. Майката не е насърчавала срещите им и е отказвала съдействие на опитите на бащата да изгради нормална връзка между детето и неговите баба и дядо. Бабата е правила опити и се е срещала с внучката си в [населено място] през 2014г. и още няколко пъти по времето на личния контакт на детето с баща му. Въззивният съд приема за основателен предявения иск по чл. 128 СК, но счита, че по отношение на бабата и дядото следва да бъде осигурен ефикасен режим за упражняване на правото им, съобразен с конкретно установените по делото обстоятелства и с водещият принцип за всестранна защита на интереса на детето. Тъй като средата, която детето приема за „семейна” и в която то се чувства сигурно и защитено, е тази на неговата майка и нейните близки и роднини и всяко откъсването от тази среда, още повече ако това е направено – рязко и чрез натиск и за продължителен период от време, според заключението на приетата по делото психологическа експертиза, би могло да се окаже вредно за него /пред вид съществуващия риск от поведенчески и емоционални разстройства/, въззивният съд е преценил, че е необходимо осигуряването на време за изграждане в спокойна обстановка на доверие между детето и неговите баба и дядо. С оглед възрастта на детето, нивото на неговото физическо и емоционално развитие /то е умно, будно дете с отлични комуникативни възможности/, необходимостта от надграждане в отношенията му с неговите баба и дядо, както и факта, че детето целодневно посещава училище /и активно участва в извънкласни дейности/, отдалечеността между градовете в които страните по делото живеят /гр.София и [населено място]/, фактът, че родителят на когото е предоставено упражняването на родителските права работи и за нея също е необходимо време за осъществяване на ежедневни контакти, въззивният съд е приел, че първоначално срещите на детето с неговите баба и дядо следва да са по неговото местоживеене /гр.София/ и да са по-краткотрайни, без преспиване, но ”ориентирани към по-качествено общуване”. Гостуването в дома на бабата и дядото може да стане в по-късен момент. Липсата на изградена трайна и здрава връзка между детето и неговите баба и дядо до момента на постановяване на акта са мотивирали съда да определи като първоначален един по-ограничен режим на лични отношения, така че да се избегне опасността от евентуален емоционален дискомфорт. Съдът се е позовал на заключението на съдебно-психологическата експертиза, според което при детето Т. е налице тревожност от типа на травматичното стресово разстройство. Поради създалите се отношения между майката и бащата и техните семейства, в съзнанието на детето, всеки задължителен контакт извън образа на „нейното семейство”, ще бъде травмиращ и принудителен, а това би могло да формира травматични преживявания на насилственост, което като резултат може да доведе до крайно отхвърляне, както на бащата, така и на неговите родители, а и до възникване на поведенчески и емоционални разстройства при детето, ако то продължително бъде отделяно от майката. За да не бъдат ограничени правата на бащата, съдът е преценил, че срещите между детето и неговите баба и дядо следва да се осъществяват в почивен ден, извън неговия определен режим на лични отношения. Съзнавайки, че за да се формира като пълноценна личност детето следва да общува както с двамата си родители, така и с техните роднини, въззивният съд е определил и защитна мярка, която да подпомогне извършването на плавен преход на опознаване и адаптиране на детето към общуването му с неговите баба и дядо. Счел е, че присъствието на бащата, който се ползва с доверието на детето /което не може да бъде подкрепено от майката в тези срещи, защото нейните отношения с родителите на бившия й съпруг не са добри/ и връзка на бащата на детето с неговите родители, ще подсигурят и насърчат Т. и ще й осигурят възможност да се адаптира, така че да може за в бъдеще да провежда редовните си срещи самостоятелно и без помощта на родителите си.

В изложението си касаторите се позовават на всички основанията за допустимост по чл. 280 ал. 1 ГПК. Независимо, че няма изрично формулиран въпрос, с оглед предмета на спора, изложените в касационната жалба доводи и служебното си задължение, настоящият съдебен състав следва да извърши преценка за защита интереса на детето.

Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. Съобразно гореизложените мотиви на въззивния съд, касационно обжалване не следва да се допуска. Въззивният съд, в съответствие с установената практика, е преценил в съвкупност, всички релевантни за случая обстоятелства, определяйки мерките за личните отношения между бабата и дядото с детето, съобразно нормата на чл. 128 СК, която изисква конкретна преценка за интереса на детето, дефиниран съгласно разпоредбата на §1 т. 5 от ДР на ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО). Конкретният интерес на детето да контактува със своите баба и дядо /които са родители на родителя на детето, който по решение на съда не упражнява родителските права/, се преценява на плоскостта на възпитателските им качества и на влиянието, което те могат да окажат върху личността на детето. Водещ критерии, в настоящата хипотеза, освен тяхното поведение към детето, следва да е и оценката, която експертът по делото, който притежава специални познания е дал относно психологическите особености и характеристики, които са от значение за конкретния случай, с оглед избягването на евентуални съществуващи опасности за детето. След като режимът на лични отношения е определен при съобразяване с приетото по делото заключение на психологическата експертиза, с оглед възрастта на детето, при отчитане на особеностите на съществуващото ниво на емоционална връзка между бабата и дядото и детето, след преценка на риска с оглед неукрепналата му психика, при осигуряване на помощ чрез присъствие на родител по време на срещите, при отчитане на установения режим на детето за обучение, почивка и начин на живот, включително и по отношение на родителя, на когото е възложено упражняването на родителските права, може да се приеме, че интересът на детето е защитен.

Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 4828 от 26.10.2018г. по в. гр. д. № 571 по описа за 2018г. на Окръжен съд Благоевград.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: