№ 267

гр. София, 05 февруари 2020 г.

Върховният касационен съд на Р. Б, I НО, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ

НЕВЕНА ГРОЗЕВА

при секретар М. П, при становището на прокурора Т. К от ВКП, изслуша докладваното от съдия С. И наказателно дело № 1130 по описа за 2019г.

Производството е по чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК.

Направено е искане от осъденото лице Р. Г. С. за възобновяване на наказателно производство по ВНЧД № 989/2019г. на Софийски апелативен съд, по което е постановено решение № 396/21.10.2019г.

Претенцията в искането се основава на нарушаване на принципа „reformatio in pejus“, тъй като производство пред въззивната инстанция се е развило само по жалба на осъденото лице. Независимо от това, апелативния състав е отменил приложението на чл. 25 от НК и е „наложил“ изтърпяване на две наказание последователно.

В искането се оспорва позоваването на делото „Огнянов“ срещу България на ЕСПЧ, тъй като липсвала аналогия между двата казуса, наказанието на осъденото лице не е изтърпявано в Р. И. В мотивите на това дело изрично било указано, че приемащата държава следва да приложи своето законодателство, когато не се намалявал размера на наказанието.

Според искането, възможността за налагане на едно общо наказание в страната на издаване на присъдите не била изяснена, а инициативата не би могла да изхожда от молителя, тъй като производството там било проведено задочно.

В искането се обосновава и неправилно приложение на първоначално определения режим на изтърпяване на наказанието. Според молителя по наказанието, постановена с присъда по дело № 222/2016г. на съда в Порденоне, е следвало да се определи първоначален общ режим, а не строг. Посочва, че според чл. 33, ал. 3 от ППЗИНЗС първоначално наказанието следва да се изтърпява в...