О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 57

гр. София, 05.02.2020 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б, ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесет и осми януари, две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№1094 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Всичко за България” ЕООД срещу решение №126 от 15.01.2019 г. по в. т.д.№5119/2018 г. на САС. С обжалваното решение е обезсилено решение №8419 от 13.12.2017 г. по гр. д.№5501/2015 г. на СГС, с което на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК е признато за установено, че „М. В Ов” ЕООД и А. В. Б. дължат солидарно на „Всичко за България” ЕООД сумата от 46 031.40 лв., ведно със законната лихва от 07.05.2014 г. до окончателното изплащане, задължение по договор за наем, сумата от 4 575.41 лв., лихва за забава за периода 07.05.2014 г. – 28.04.2015 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр. д.№23886/2014 г. на СРС, след което въззивният съд е прекратил производството по делото.

В касационната жалба са наведени доводи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като в изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. Допустимо ли е заповед по чл. 410 от ГПК, респ. установително решение въз основа на възражение срещу такава заповед, да бъде обезсилено за суми над 25 000 лв. 2. Възможно ли...