Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Национална агенция за приходите (НАП) срещу определение №473 от 23.07.2018г., постановено по ч. в.т. д.№338/2018г. по описа на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено определение №1643 от 14.05.2018г. по т. д.№1328/2016г. на Варненски окръжен съд.

В частната касационна жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила, както и че е необосновано като постановено въз основа на неправилни правни констатации. Сочи се, че незаконосъобразно в производството по несъстоятелност е назначен особен представител на ответното дружество в ликвидация като се излагат съображения, че разпоредбата на чл. 29, ал. 2 ГПК не е следвало да бъде приложена поради липсата на законови предпоставки за това. Твърди се, че дружество в ликвидация се представлява от ликвидатора, както и че в случаите, когато собственик на Е. в ликвидация е юридическо лице, неговият ръководител или определено от него лице, управлява, съответно представлява едноличното дружество. Претендира се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на Варненски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по т. д.№1328/2016г. на Варненски ОС.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните правни въпроси, които според касатора обуславят наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и чл. 280, ал. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, а именно:

1. „Приложима ли е разпоредбата на чл. 29, ал. 2 ГПК във висящо производство по отношение на еднолично дружество с ограничена отговорност, прекратено с решение на окръжния съд по иск на прокурора с правно основание чл. 155, т. 3 ТЗ?”. Твърди се, че въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №803/13.01.2011г. по гр. д.№1236/2010г. на ВКС, ІІІ г. о. и определение №457/03.08.2015г. по ч. т.д.№1473/2016г. на ВКС, ІІ т..о.

2. „Приложението на чл. 29, ал. 2 от ГПК, без да е налице фактическият състав на разпоредбата, представлява ли съществено процесуално нарушение? Не следва ли да бъдат кумулативно налице предпоставките на чл. 29, ал. 2 ГПК, дори в случай, че посочената норма се прилага по аналогия във висящо производство по отношение на еднолично дружество с ограничена отговорност, прекратено с решение на окръжния съд по иск на прокурора с правно основание чл. 155, т. 3 ТЗ?. Според касатора въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на касатора по чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страни в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

С обжалваното определение въззивният състав от Варненски апелативен съд е потвърдил определение №1643/14.05.2018г. по т. д.№1328/2016г. на Варненски окръжен съд, с което е прекратено производството по несъстоятелност, образувано по молбата на НАП по чл. 625 ТЗ против „Аукторис сийлънтс енд полимерс” ЕООД (в ликвидация)-гр.Варна.

Въззивният състав е приел за установено, че дружеството-длъжник в производството по несъстоятелност, още преди подаване на молбата от кредитора, е в производство по ликвидация по решение на съда по реда на чл. 155 т. 3 от ТЗ, тъй като в продължение на три месеца дружеството е нямало вписан управител. Посочил е, че назначените последователно от Агенцията по вписванията ликвидатори, включително и последният вписан ликвидатор, не са дали изискуемото съобразно чл. 266 ТЗ нотариално заверено съгласие с образец от подписа им. Отразил е, че едноличен собственик на капитала на длъжника е „Б. Х. АД (в несъстоятелност), чиито членове на Съвета на директорите са били заличени от търговския регистър по реда на чл. 233 от ТЗ и че към датата на откриване на производство по несъстоятелност това дружество няма вписани членове на СД, които да го представляват.

Според апелативният състав в производството по молба на кредитор за откриване на производство по несъстоятелност длъжникът следва да се представлява от своите представителни органи като в настоящия случай на основание чл. 269 от ТЗ това е ликвидаторът на дружеството. Посочил е, че за да бъде завършен фактическият състав по назначаването на ликвидатор от Агенцията по вписванията е необходимо същият да е вписан по партидата на търговеца и да е дал изискуемото съобразно чл. 266, ал. 3 от ТЗ и чл. 135, ал. 1 от Наредба №1/14.02.2007г. за водене, съхраняване и достъп до ТР и до РЮЛНЦ нотариално заверено съгласие с образец от подписа, от което следва, че до представянето му назначеният от АВ ликвидатор не може да представлява дружеството. Съдът е посочил, че в случая дружеството-длъжник в ликвидация съществува в правния мир, но няма орган, който да изявява неговата воля, което представлява пречка за извършване на съдопроизводствени действия по образуваното срещу него производство. Отделно в случая не може да намери приложение нормата на чл. 30 ал. 2 от ГПК, тъй като дружеството – ответник няма вписани управители, както е неприложима и нормата на чл. 147, ал. 1 от ТЗ, тъй като собственикът на капитала няма вписани представляващи го лица.

Въззивният състав е обосновал законосъобразността на приложението от първоинстанционния съд на нормата на чл. 29 ГПК за назначаването в процеса на особен представител на ответното дружество за сметка на молителя по чл. 625 ТЗ с факта, че периодът, в който от АВ бъде назначен ликвидатор и той даде съгласие за това е неопределен, като по този начин до назначаването на ликвидатор от АВ не могат да бъдат извършвани процесуални действия. В тази връзка фактически е потвърдено становището на първата инстанция, че производството по несъстоятелност е с особен характер, имащо за цел постигане максимално бързо удовлетворяване на кредиторите, и че чрез назначаването на особен представител по чл. 29, ал. 2 ТЗ не се препятства молителя да реализира правата си. В заключение в обжалваното определение е посочено, че доколкото в указания срок от окръжния съд молителят не е представил доказателства за внесена сума за възнаграждение за особен представител, производството по делото е било прекратено правилно.

Настоящият касационен състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.

Според задължителните указания в т. 1 от Тълк. решение №1/19.02.2010г. по т. д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, допускането на касационно обжалване се предопределя от поставянето от касатора на правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело като по отношение на този въпрос следва да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Нито един от формулираните от касатора в изложението по чл. 284, ал. 3 т. 1 ГПК въпроси не може да обуслови допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Въпросът: „Приложима ли е разпоредбата на чл. 29, ал. 2 ГПК във висящо производство по отношение на еднолично дружество с ограничена отговорност, прекратено с решение на окръжния съд по иск на прокурора с правно основание чл. 155, т. 3 ТЗ?” не е решен в противоречие с практиката на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, която допуска приложението на чл. 29, ал. 2 ГПК във висящо производство по отношение на търговско дружество-длъжник в ликвидация (в този смисъл е разрешението дадено в решение №73/17.10.2017г. по т. д. № 1465/15г., ВКС, ІІ т. о. според което „за времето до назначаването на ликвидатор, дружеството може редовно да се представлява от назначен от съда особен представител по аналогия с чл. 29, ал. 2 ГПК). Без значение за допустимостта за прилагане на разпоредбата на чл. 29, ал. 2 ГПК е дали се касае за еднолично търговско дружество и дали дружеството е прекратено на основание чл. 155 т. 3 ТЗ или по чл. 157 ал. 1 ТЗ. Следва да се отбележи, че цитираната от касатора съдебна практика на ВКС е неотносима за процесния случай, при който липсва назначен ликвидатор на дружеството-длъжник въпреки предприетите от съда действия и при който собственикът на капитала на едноличното дружество няма вписани представляващи лица.

Въпросите: „Приложението на чл. 29, ал. 2 от ГПК, без да е налице фактическият състав на разпоредбата, представлява ли съществено процесуално нарушение? Не следва ли да бъдат кумулативно налице предпоставките на чл. 29, ал. 2 ГПК, дори в случай, че посочената норма се прилага по аналогия във висящо производство по отношение на еднолично дружество с ограничена отговорност, прекратено с решение на окръжния съд по иск на прокурора с правно основание чл. 155, т. 3 ТЗ? не могат да обосноват наличието на общото основание за допускане на касация по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не са обусловили решаващите изводи на съда. Въззивният състав е приел, че са налице предпоставките за прилагане на чл. 29, ал. 2 ГПК по аналогия ( при липса на ликвидатор и необходимост от ускорени процесуални действия с оглед характера на производството по несъстоятелност). В тази връзка въпросите на касатора съдържат негово твърдение за липса на фактически състав по чл. 29, ал. 2 ГПК, което не е прието с въззивното решение. Дали действително са били налице предпоставките по чл. 29, ал. 2 ГПК за назначаване на особен представител на ответното дружество, е въпрос по правилността на обжалваното определение, която не може да бъде преценявана в производството по допускане на касационно обжалване.

Не следва да бъде допускано касационно обжалване и на посоченото от касатора основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, доколкото обжалваното определение не е очевидно неправилно, тъй като то нито е постановено в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №473 от 23.07.2018г., постановено по ч. в.т. д.№338/2018г. по описа на Варненски апелативен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: