Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ гр. С., чрез председателя доцент доктор И.И, против решение № 6652/14.11.2018 г., постановено по адм. дело № 7404/2018г. на Административен съд София - град, с което е отменено решение № Ж-449/14.06.2018г. на КЕВР, с което е прекратена преписката по жалба на „Мармика“ ЕООД срещу „Електроразпределение ЮГ” ЕАД и преписката е върната на КЕВР за ново произнасяне. Излагат се подробни доводи за неправилност на съдебното решение с твърдение за нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на ново решение по съществото на спора, с което да бъде потвърдено решение Ж-449/14.06.2018 г. на КЕВР. Претендират се разноски.
Ответникът – „Мармика“ ЕООД в писмен отговор и в открито съдебно заседание чрез управителя К.Н, оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли съда да остави обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно в сила. Прави искане за присъждане на разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че решението е правилно и не подлежи на касационна отмяна.
Върховният административен съд, четвърто отделение, като съобрази чл. 218 и сл. от АПК, преценява следното:
Касационната жалба е допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:.
Производството пред Административен съд – София град е било образувано по жалба на „Мармика“ ЕООД срещу решение № Ж-449 от 14.06.2018 г., с което КЕВР е прекратила преписката по жалбата на дружеството срещу „Електроразпределение Юг“ ЕАД на основание чл. 147, ал. 1 от Наредба №3 от 21.03.2013г. за лицензиране на дейностите в енергетиката.
С обжалваното решение Административен съд София – град е отменил по жалба на „Мармика“ ЕООД обжалваното решение №Ж-449/14.06.2018г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което е прекратена преписката по жалба на дружеството, на основание чл. 147, ал. 1 от Наредба №3 от 21.03.2013г. за лицензиране на дейностите в енергетиката; върнал е преписката на административния орган за продължаване на административното производство и ново произнасяне по основателността на жалбата, съгласно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение и е осъдил Комисията за енергийно регулиране да заплати на дружеството жалбоподател направените по делото разноски в размер общо на 450 /четиристотин и петдесет/ лева.
За да постанови този резултат, първата инстанция е приела, че оспореният пред него административен акт е приет от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до неизясняване на спора по жалбата от фактическа страна, а като резултат и до неправилно прилагане на материално-правните разпоредби. Съдът е приел още, че няма данни по делото КЕВР, в изпълнение на процедурата по разглеждане на жалби по чл. 22, ал. 3 и 4 ЗЕ да е правила опит да съдейства за доброволно уреждане на спора, който произтича от неизпълнение или неточно изпълнение на поети двустранни договорни задължения между електроразпределителното дружество и негов клиент и е по-скоро такъв по фактите (конкретно технически спор), а не правен. Комисията, освен, че не се е опитала да го разреши доброволно, не го е и изяснила, чрез събиране на съответните доказателства, като е взела решението си само въз основа на твърденията на страните, които са били напълно противоречиви. В жалбата пред съда „Мармика“ ЕООД заявява, че обектът е съществуващ и електрозахранен, посредством кабели САВТ 4х185, които могат да поемат мощност от 313 А ( 174 kW активна мощност), а на по-голямо основание кабелните линии могат да поемат новата увеличена мощност от 87, 67 kW, но този въпрос не е обсъден в решението и КЕВР не го е изяснила, макар да разполага с експертни знания по въпроса, за разлика от съда. Без подробно да проучи доколко всяка от страните е изпълнила ангажиментите си по чл. 4 от договора за присъединяване комисията е приела, че процедурата по увеличаване на мощността не е приключена по независещи от „Електроразпределение Юг“ ЕАД причини и е прекратила производството по жалбата незаконосъобразно. Решението е правилно като краен резултат.
Основателно е възражението в касационната жалба относно тълкуването на разпоредбата на чл. 22 от ЗЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА). Възможносотите за доброволното уреждане на спора са диспозитивни такива, като правомощие, не като задължение. Няма противоречие с нормата на чл. 22 ал. 4 от ЗЕ, според която норма „При жалби по ал. 1, т. 1, 2 и 3, включително подадени по ал. 2, когато не е постигнато доброволно уреждане на спора или при отказ на страна от доброволно уреждане, комисията взема решение по жалбата в срок два месеца след получаването й„. С текста само е определен срока за произнасяне с решение по жалбата - два месеца, след като няма постигане на доброволно уреждане, но не и задължителност на доброволната процедура като процесуална предпоставка за постановяване на решение. В текста на чл. 22 ал. 3 от ЗЕ - в двумесечен срок от подаване на жалба по ал. 1, т. 1, 2 и 3 и ал. 2 комисията може да съдейства за доброволно уреждане на спора изрично е посочено "може", т. е. по нейна преценка или по искане на страна/евентуално/, но не и налице задължителност.
Аналогични са и разсъжденията, свързани с нормата на чл. 144, ал. 2 от Наредба № 3 за лицензиране на дейностите в енергетиката, където е визирано, че по подадената жалба може да се организира среща на страните в седалището на комисията за допълнително изясняване на обстоятелствата; за срещата се води протокол, който се подписва от страните или да се съдейства за доброволно уреждане на спора. Отново е налице възможност, а не задължителност на процедурата. Посочената норма не е императивна.
В останалата част са обосновани изводите на съда. Не следва да се възприема безкритично становището на” Електроразпределение ЮГ" ЕАД, поведение на КЕВР, което за контролираща комисия е недопустимо. Обоснован е изводът на съда, че при решаване на спора административния орган без подробно да проучи доколко всяка от страните е изпълнила ангажиментите си по чл. 4 от договора за присъединяване е приел, че процедурата по увеличаване на мощността не е приключена по независещи от „Електроразпределение ЮГ" ЕАД причини. Не става ясно дали още към сключване на договора „Мармика“ ЕООД е отговаряла на изискванията по т. 4.2. от договора, които обстоятелства са били известни на „Електроразпределение юг“ ЕАД, доколкото обектът вече е бил присъединен към мрежата им, съответно не е било необходимо да се известяват отново за тях и да предоставят документи. Без наличието на последните у „Електроразпределение юг“ ЕАД е ясно, че няма как обектът да е бил присъединен на по-ранен етап макар и с по-малка мощност.
Решението следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати релевираните нарушения, които да съставляват основания за отмяна по чл. 209 т. 3 от АПК.
При този изход на спора искането на ответника по жалбата за присъждане на разноски се явява основателно, но тъй като не са представени доказателства за извършени разноски, то такива не следва да се присъждат.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6652/14.11.2018 г., постановено по адм. дело № 7404/2018г. на Административен съд София - град. Решението е окончателно.