Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационни жалби на Г.И и Д.И срещу решение № 1552 от 17.07.2018 г. по адм. д. № 1082/2018 г. на Административен съд Варна, с което са отхвърлени подадените от тях жалби срещу заповед № 18-0819-000637/15.03.2018 г. издадена от младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна за прилагане на принудителна административна мярка на основание 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП – прекратяване регистрацията на ППС с рег. № В 17 93 РТ за срок от 10 /десет/ месеца, с изземване на СРМПС № 004802042 и 2 бр. регистрационни табели с номера В 17 93 РТ.
Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материлния закон. Неправилно съдът приел, че няма нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на акта. Съдът не е взел впредвид доказателствата по делото, с които се установява нарушение на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози на M3, МВР и МП. При издаването на документите от полицейските служители не е връчен талон за медицинско изследване на жалбоподателя Г.И.Т екземпляр, който е представен в лечебното заведение не е подписан категорично от него, а с някаква степен на вероятност, което е нарушение на чл. 6, ал. 1, 4, 5 и 6 от Наредбата. Налице е опорочаване на изследването на кръвната проба и не следва да се приема като годно доказателство съставения акт за установяване на административно нарушение срещу П.. Ответната страна не е взела становище.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, на 22. 08. 2018 г. при връчено съобщение за решението на 08.08.2018 г. Разгледана по същество е неоснователна.
За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел, че безспорно е установено, че жалбоподателят е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, като в случая е била 1, 53 на хиляда, измерена с техническо средство Дрегер – „Алкотест 7510+“ № ARВВ-0054, който факт не се оспорва. Тази констатация се потвърждава и от Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № 393/16.03.2018 г., като е установена концентрация на алкохол в кръвта 1, 51 на хиляда от кръвна проба взета от Г.И на 15.03.2018 г. Нарушението на водача е констатирано с издаден акт за установяване на административно нарушение № 907544/15.03.2018 г.
От Докладна записка рег. № ЗМ-140/16.03.2018 г. издадена от мл. инспектор и от показанията на свидетеля Милушев е установено, че жалбоподателят е отведен до МБАЛ "Св. А. – Варна", в съответствие с чл. 7, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. В случая е ирелевантен факта, че подписите в двата екземпляра на талон за медицинско изследване се различават, поради това, че жалбоподателят не оспорва, че е бил съпроводен до болничното заведение и е дал кръв за изследване. Чрез криминалистическата експертиза по делото е установено, че подписът в единият от издадените талони за медицинско изследване безспорно е на жалбоподателя. В Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № 393/16.03.2018 г. е посочено, че е издаден талон за медицинско изследване в 18, 20 часа, което съответства на посоченото в талона. Дори и да се приеме за достоверна версията на жалбоподателя, че талонът за медицинско изследване /съставен в три екземпляра съобразно чл. 6, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. / е предоставен за подпис при задържаното на водача в Трето РУП – Варна не е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила, освен това той лично е обяснил в съдебно заседание, че е дал доброволно кръвна проба. Оспорената заповед е издадена поради установяване за концентрация на алкохол измерена с дрегер, а не от химическа експертиза, която потвърждава установяването на дрегера, че концентрацията на алкохол е над 0, 5 на хиляда, поради което заповедта е издадена в съответствие с материалноправните изисквания. Разгледана по същество е неоснователна.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, в предписаната от закона форма, съдържаща изискуемите от чл. 59 АПК реквизити, с посочване на фактическите и правните основания за издаването й, и при правилно приложение на материалния закон.
За да отхвърли жалбата заповедта, съдът законосъобразно е приел, че административният орган я е издал при наличието на фактическите и правните основания за издаването й, а именно това, че на 15.03.2018 г. жалбоподателят Иванов е управлявал собствения си лек автомоби „Ф. П“ с рег № [рег. номер МПС], с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, представляващо основание по чл. 171, т. 2а, б „б“ от ЗДвП за налагане на принудителната мярка „прекратяване на регистрацията на МПС“. Съдът обосновано е приел, че ограничаването на правото на ползване и на другия съсобственик, какъвто се явява жалбоподателката Д.И, произтича от закона, в изпълнение на заложената в чл. 1, ал. 2 от ЗДвП цел и за защита на обществения интерес.
На доводите в касационната жалба съдът е отговорил в мотивите в обжалваното решение. Правилно съдът е приел, че е ирелевантен факта, че подписите в двата екземпляра на талон за медицинско изследване се различават, още повече, че жалбоподателят не оспорва, че е бил съпроводен до болничното заведение и е дал кръв за изследване. Чрез криминалистическата експертиза по делото е установено, че подписът в единият от издадените талони за медицинско изследване безспорно е на жалбоподателя. В Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № 393/16.03.2018 г. е посочено, че е издаден талон за медицинско изследване в 18, 20 часа, което съответства на посоченото в талона. Както е приел съдът, дори и талонът за медицинско изследване /съставен в три екземпляра съобразно чл. 6, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. / е предоставен за подпис при задържаното на водача в Трето РУП – Варна, както е твърдял жалбоподателя, не е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила, след като безспорно е установено, че е дал доброволно кръвна проба. Още повече обяснено е от административният орган е обяснил, че разликата в подписите на двата екземпляра се дължи на липсата на индиго и изписването им като самостоятелни екземпляри.
При постановяване на решението съдът не е допуснал нарушение на материалния закон, отхвърляйки жалбата срещу заповедта на младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Варна е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1552 от 17.07.2018 г. по адм. д. № 1082/2018 г. на Административен съд Варна. Решението не подлежи на обжалване.