Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на МВР Варна срещу решение № 1849 от 08.10.2018 г. по адм. д. № 1461/2018 г. на Административен съд Варна, с което е отменена заповед №365з-770/22.02.2018 г. на Директора на ОД на МВР Варна за наложена на А.Сй, [гражданство] принудителна административна мярка „отнемане правото на постоянно пребиваване в Р. Б“.

Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материлния закон. Счита за неправилен извода на съда за неспазване на нормата на чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ. Въпреки извършеното проучване на чуждия гражданин на основание чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ, закона при условията на обвързана компетентност не предоставя друга възможност освен прилагането на нормата на чл. 40, ал. 4 от ЗЧРБ. Законодателят е уредил тази хипотеза при отсъствие на лицето с постоянно пребиваване над 6 г., същото да се отнема. Жалбоподателя е отсъствал от страната над 13-14 години. Не счита, че за този времеви период лицето е било в невъзможност да се върне поне веднъж в България, което води до извода, че по собствено желание се отказал от съществуващите семейни и др. връзки, които е имал в страната. Твърдението, че е бил в невъзможност да пътува поради влошеното си здравословно състояние, е недоказано въпреки представените медицински документи, коио са за последните няколко години.

Ответната страна е представила писмен отговор. Претендира разноски.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена на 26.10.2018 г., в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при връчен съобщение за решението на 12.10.2018 г. Разгледана по същество е неоснователна.

За да отмени оспорения акт, съдът е приел, че административният орган не е отчел продължителността на пребиваване на чужденеца в страната, семейното му положение,...