Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административонпроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на Д.Т срещу решение № 1469 от 20.07.2018 г. по адм. д. № 970/2018 г. на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу против заповед № 18-0269-000037 от 11.04.2018 г., издадена от полицейски инспектор към ОД на МВР Бургас, РУ Средец за налагане на принудителна административна мярка на основание чл. 171, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от 11.04.2018 г., поради това, че е управлявал моторно превозно средство след като свидетелството за управление на МПС му е отнето по реда на чл. 171, т. 1 от ЗДвП в срока за изтърпяване на принудителната административна мярка.
Сочи касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Излага доводи, че мярката не отговаря на целта на закона, тъй като свидетелството за управление вече му е върнато и понастоящем е правоспособен водач. Съдът не взел предвид, че полицаите които са го спрели за проверка първия път, разпоредили да паркира автомобила си на тротоарната площ пред входа на детската градина, което пречи на свободното излизане от двора й и се е наложило да премести автомобила си няколко метра встрани от входа, както и възражението му, че актът за установяване на административно нарушение не е подписан от свидетел. Съдът не възприел съобръженията, че е баща на малолетно дете в малък град и се налага ежедневно да пътува до работа. Ответната страна не е взела становище.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК на 27.07.2018 г., при връчено съобщение за решението на 25.07.2018 г. Разгледана по същество е неоснователна.
С оспорената пред съда заповед № 18-0269-000036/11.04.2018 г. на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство.
Установено е, че при извършена на 11.04.2018 г., около 10:05ч. проверка от страна на контролните органи е установено, че свидетелството за управление на водача е обявено за невалидно, както и че не е заплатил в срок наложено му административно наказание „глоба“, за което е съставен акт за установяване на административно нарушение. На същата дата – 11.04.2018 г., при нова проверка около 11:15 ч. е установено от контролните длъжности лица в гр. С., ул.„Г. К, че до ОДЗ „Снежанка“, с посока на движение към ул. „Б. М“ жалбоподателят управлява собствения си лек автомобил марка „Фолксваген голф“ с рег. [рег. номер на МПС], без да притежава свидетелство за управление на МПС, което към този момент вече е отнето по реда на чл. 171, т. 1, б. „д“ от ЗДвП и е издадената заповед № 18-0269-000036/11.04.2018 г., за което нарушение също е съставен акт за установяване на административно нарушение.
За да отхвърли подадената жалба съдът е приел, че е безспорно, че към момента на проверката – около 11:15 ч. на 11.04.2018 г. притежаваното от водача СУМПС №[номер] е отнето въз основа на ЗПАМ № 18-0269-000036/11.04.2018 г., която подлежи на предварително изпълнение на основание чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, последващото управление на МПС от страна на жалбоподателя се явява при отнето свидетелство, поради което е налице хипотезата на чл. 171, ал. 1, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП - свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 от закона.
За неотносими са възприети доводите, че се е наложило да измести автомобила, който е бил неподходящо паркиран, тъй като независимо от причината, автомобилът е бил приведен в движение, без значение колко дълготрайно е, тъй като към момента на проверката свидетелството за управление на МПС му е било отнето. За неоснователни са възприети доводите за наушение на принципа на съразмерност и че мярата е излишна, след като междувременно глобата е заплатена, тъй като законосъобразността на акта се преценява към момента на издаването му. За неотносими са възприети възраженията при издаване на акта за установяване на административно нарушение и за нецелесъобразност на наложената мярка. Решението е правилно.
Не е било спорно между страните, че при извършена проверка на 11.04.2018 г., около 10:05 ч. на жалбоподателя със заповед временно е било отнето свидетелството за управление на МПС на основание чл. 171, т. 1, б."д" от ЗДвП, тъй като е управлявал моторно превозно средство с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане – до заплащане на дължимата глоба, за което е издадена заповед № 36 от 11.04.2018 г. С оспорената пред съда заповед № 37, издадена същия ден на 11.04.2018 г. е установено, че в гр. С., ул.„Г. К“, до ОДЗ „Снежанка“, по посока на движение към ул. „Б. М“ жалбоподателят управлява собствения си лек автомобил марка „Фолксваген голф“ с рег. [рег. номер на МПС] без да притежава свидетелство за управление на МПС, което към този момент вече е отнето по реда на чл. 171, т. 1, б. „д“ от ЗДвП въз основа на издадената заповед № 18-0269-000036/11.04.2018 г.
В съдебно заседание е разпитана като свидел майката на жалбоподателя, която е била в автомобила и която заявила, че след първата проверка полицейския патрул ги е насочил да спрат пред входа на детската градина, като от детската градина на няколко пъти са поискали да преместят колата, но синът и е бил в РУ. След като се върнал се обадили на близък да прибере колата, а жалбоподателят само я е изместил, за да не пречи, когато са направили втората проверка. В съдебно заседание е присъствал полицейския инспектор, който е издал оспорената пред съда заповед и не е задал допълнителни въпроси. Като се има предвид заинтересовността на свидетеля, майка на жалбоподателя, не може да се приеме за доказано, че жалбоподателят само е премествал колата си от входа на детската градина, когато е извършена проверката. Не е поискан разпит на полицеийски инспектор Моллов за установяване на това обстоятелство. Не е установено, че колата е спряна пред ОДЗ "Снежанка" от полицейския партул след първата проверка и че при новата проверка жалбоподателят само е премествал колата от входа на детката градина. В заповедта и в акта за установяване на административно нарушение е записано, че жалбоподателят управлява собствения си лек автомобил ул.„Г. К“, до ОДЗ „Снежанка“, с посока на движение към ул. „Б. М“, от което не може да се направи извод, че само е премествал автомобила, въпреки, че е бил до ОДЗ. Не е доказано твърдението на касатора, че само е премествал автомобила, независимо, че при втората проверка е бил до ОДЗ, което е срещу РУ на МВР. Обстоятелството, че е бил до ОДЗ не доказва, че жалбоподателят само е премествал автомобила. Освен това не е поискан разпит на записания в акт № 408 и посочен като очевидец И.Б, който да установи, че жалбоподателят само е премествал автомобила. На външен вид не се установява акта за установяване на административно нарушение да не е подписан от свидетел. Следователно не е доказано, че жалбоподателят не е управлявал МПС по пътната мрежа, както е твърдял.
От разпита на полицейския инспектор Палов, издател на оспорената пред съда заповед, в съдебно заседание е установено, че жалбоподателят по - късно същият ден около 16 ч. е заплатил глобата, поради което е отпаднало основанието за отнемане на свидетелството за управление. Но в случая обжалваната пред съда мярка е прекатяванена регистрацията на МПС за срок от 6 месеца, затова, че жалбоподателят като водач е управлявал МПС, след като му е било отнето свидетелството за управление на МПС и законодателят е предвидил тази мярка да се налага за срок от 6 месеца, независимо, че след налагането й свидетелството за управление на МПС е било върнато, което не се твърди, и с оглед и превантивния ефект за извършване на подобно нарушение от жалбоподателя или от други водачи на моторни превози средства. С оглед на това обжалваното решение следва да се остави в сила. Не са налице касационни основания за отмяна на решението.
Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1469 от 20.07.2018 г. по адм. д. № 970/2018 г. на Административен съд Бургас. Решението не подлежи на обжалване.