Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на мл. автоконтрольор в 02 група, 01 сектор при в отдел „Пътна полиция“ при СДВР срещу решение № 3545 от 28.05.2018 г. по адм. д. № 3570/2018 г. на Административен съд София-град, с което е отменена издадената от него заповед № 1305/16.03.2018 г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а б"а" от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ на М. Ал Салихи, [гражданство] - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

Заявява касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага доводи, че неправилно съдът е приел, че представеното от Ал Салихи международно свидетелство № [номер], издадено на 10.01.2018 г. от [държава] отговаря на Приложение № 7 към Конвенцията за движението по пътищата. Излага доводи, че Ирак не е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата, поради което е невъзможно свидетелство № [номер]/10.01.2018 г. издадено от [държава] да отговаря на Приложение № 7 към Конвенцията за движението по пътищата. Сочи, че от направена справка в Автоматизираната информационна система „Български документи за самоличност“ е видно, че на Ал - Салихи е издаден документ за пребиваване в Р. България с № [номер]/19.02.2014 г.,т. е. е изтекъл едногодишния срок по чл. 162 ал. 2 от ЗДвП.

Счита, че следва да се направят изводи, че представеното от Ал -Салихи иракско свидетелство за управление на МПС не е валидно за територията на Р. България - съгласно изискването на чл. 161 от ЗДвП (Ирак не е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството не отговаря на изискванията на приложение № 6 или № 7 към Конвенцията), Ал - Салихи не е представил свидетелство за управление придружено от легализиран превод...