Председателят на Върховния съд на Република България на основание чл. 239 от НПК предлага ОСНК на съда да издаде тълкувателно решение по чл. 60 НК, като изясни дали може да настъпи реабилитация по право и в случаите, когато подсъдимият е осъден по няколко присъди, но може да се определи едно общо наказание по правилата на чл. 39 НК и 40 НК, и дали такава реабилитация настъпва и в случаите, когато по силата на чл. 41 НК не може да се определи едно общо наказание.
ОСНК на Върховния съд, за да се произнесе по така поставения въпрос, взе предвид следното:
За да настъпи реабилитация по право, чл. 60 НК изисква лицата, които са осъдени условно или на лишаване от свобода до три години, или на друго по-леко наказание, да не са извършили в предвидените срокове друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание, а за осъдените като пълнолетни - да не са извършили в срока друго престъпление. Законът не поставя реабилитация по право в зависимост от броя на присъдите, с които са осъдени лицата, и затова следва да се приеме, че тя може да настъпи не само за този, който е осъден с една присъда, но и за осъдения с няколко присъди, стига да са налице условията на чл. 39 и 40 НК за определяне на едно общо наказание. В т. 2 на чл. 60 НК наистина се говори за изтичане срока за "наложеното с присъдата" наказание, но този текст не следва да се тълкува буквално и от него не може да се заключи, че законът изисква като условия за реабилитация по право лицето да бъде осъдено само с една присъда. Това се потвърждава и от съпоставяне съдържанието на чл. 60 и 61 НК. В чл. 61 НК също се говори за присъда, но въпреки това не съществува...