Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационни жалби от Г.Г, К.Б, Н.Д и Д.Д, чрез адвокат Я.Я, против решение № 1004/11.05.2018 г. по адм. д. № 2323/2017 г. на Административен съд – Варна в отхвърлителната му част. Твърдят, че в тази част решението е неправилно поради необоснованост и искат да бъде отменено. Излагат подробни съображения относно причинените им неимуществени вреди, като сочат, че съдът не е определил за тях справедливо обезщетение. Молят да се отмени решението в обжалваната част и претендират заплащането на разноски.

Ответникът – О. В, редовно призована, не се представлява.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Решението на Административен съд – Варна е правилно, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. По делото липсват доказателства да е била налице хипотезата на чл. 55, ал. 41, т. 2 от Закон за защита от бедствия за премахване на строежи, за които е издадена заповед от кмета на общината съгласно чл. 195, ал. 6 от ЗУТ. Правилни са доводите, че в конкретния случай не е установено, процесната сграда да е отговаряла на тези условия, нито съществува изричен акт, с който е наредено събарянето на сградата на ищците. Правилно съдът е приел, че действията по събаряне на сградата не се основават на административен акт или на закона. В резултат на събраните по делото доказателства правилно съдът е определил размера на реално претърпените от всеки от ищците вреди, които се намират в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с извършеното от страна на административен орган незаконосъобразно действие.

Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими.

Административният съд е бил...