Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по подадени две касационни жалби срещу решение № 5369/05.09.2018 г., постановено по адм. д.№5246 по описа на Административен съд София град за 2017 г. С атакуваното решение, е отменен частично Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ №11/09.12.2013 г. издаден от Финансовия директор на „Л. С” ЕАД, потвърден с решение №100-829 от 16.01.2014 г. на Изпълнителния директор на „Л. С” ЕАД. От постановения съдебен акт са останали недоволни и двете страни в производството, поради което го обжалват.

Първата касационна жалба е подадена от Финансовия директор на Л. С ЕАД, срещу решение №5369/05.09.2018 г. постановено по адм. д.№5246/2017 г. на АССГ, в частта, с която АУПДВ е отменен. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради наличие на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Липсва пълноценно и всестранно позоваване на събраните по делото доказателства.

Решаващият състав на АССГ, при произнасянето си излиза извън рамките на указанията дадени му с решение №6153/17.05.2017 г. по адм. д.№5095/2016 г. по описа на ВАС. С допуснатите отново експертизи съдът, разширява недопустимо обхвата на проверката си.

Неправилно е прието, че предметния обсег на проверявания период е от 01.09.2008 г. -2009 г., а в АУПДВ се отразяват лихви за фактури издадени през 2006 г. и 2007 г. Решаващият състав не е отчел обстоятелството, че фактурите за лихви се издават едва след като е налице плащане по главницата. Конкретно по фактура №10659, плащането е осъществено на 30.12.2008 г., а на следващият ден е издадена фактурата и следователно е включена в ревизирания период. Поддържа се твърдение, че след като лихвата се установява по основание и размер в проверявания период, то тя става изискуема и ликвидна в този период и включването й в АУПВД...