Становище към Решение №5 от 09.04.2024 г. по к. д. №20/2022 г. на съдия Соня Янкулова

Подписвам решението с настоящото становище, защото макар да съм съгласна с диспозитива, съгласието ми е мотивирано и от следното допълнение:

Според мен, два са основните аргумента, за отхвърляне на искането.

Единият, който Съдът посочи в мотивите си – относимост на оспорената част от разпоредбата на чл. 8, т. 3 ЗВО („държавните“) към субсидиране на обучението на студентите в държавните висши училища, а не само към задължението на държавата да им осигури стипендии, поради което при евентуална отмяна на оспорената част за държавата би възникнало задължение да субсидира обучението на всички студенти, независимо от вида собственост на висшето училище, каквото конституционно установено задължение държавата няма (чл. 53, ал. 3 от Конституцията) и което би превърнало Съда в позитивен законодател.

Другият аргумент за направения от Съда извод, според мен, е в различното съдържание на конституционното задължение на държавата по чл. 53, ал. 6 „да подпомага способни ученици и студенти“ и на установеното в чл. 8, т. 3 ЗВО задължение на държавата „при определени условия им [на студентите в държавните висши училища, чието обучение субсидира] осигурява стипендии“. В оспорената законова разпоредба не е установен критерия, въз основа на който държавата предоставя стипендии на студентите, чието обучение субсидира. Следователно твърдението на вносителя, че това са стипендии, предоставяни от държавата в изпълнение на конституционното й задължение да „подпомага способни студенти“, но изпълнявано само по отношение на студентите в държавните висши училища, не намира основание в оспорената законова разпоредба.

Критерият, въз основа на който държавата осигурява стипендии на студентите в държавните висши училища, чието обучение субсидира, е определен в издадения на основание чл. 9, ал. 3, т. 8 ЗВО подзаконов нормативен акт – Постановление №90 на Министерския съвет от 26.05.2000 г. за условията и реда за предоставяне на стипендии на...