Особено мнение на съдиите Янаки Стоилов, Соня Янкулова и Атанас Семов по определението по к. д. №5/2025 г.

Подписваме определението с особено мнение, защото според нас искането е недопустимо.

Без да се отклоняваме от установената практика на Съда, че в производството по чл. 150, ал. 2 от Конституцията Конституционният съд не дължи произнасяне по „въпроси, свързани с присъща правораздавателна дейност“ на сезиращия съд, според нас в конкретния случай не е налице едно от изискванията за допустимост на всяко искане от съд – преюдициален характер на поставения въпрос по отношение на конкретното неприключило съдебно производство. В Тълкувателно решение №3/2020 г. по к. д. №5/2019 г. Конституционният съд изрично сочи, че „[в]ъпросът за конституциоността на приложимия по висящото дело закон, независимо от модела на конституционно правосъдие, винаги има преюдициален характер – такъв въпрос не би имало мотив да се поставя и решава, ако отговорът на същия няма да има ефект за разрешаването на правния спор, по повод на който е сезиран Конституционният съд“.

Преюдициалният характер на искането, което сезиращият съд отправя до Конституционния съд, е съществен елемент на преценката на Съда за допустимостта на отправено до него искане, защото пряко се отнася до неговата собствена компетентност, а всеки съд, включително и Конституционният, сам преценява дали поставеният за разрешаване в искането въпрос е от неговата компетентност и дали да постави в ход своята юрисдикция (Определение №6/2024 г. по к. д. №19/2024 г. и цитираната там практика). Поради това и начинът, по който избира да процедира сезиращият съд, не може да отнема или да ограничава правомощието на конституционната юрисдикция сама да преценява собствената си компетентност.

В случая прекратяването на откритата с решение на пленума на Висшия съдебен съвет, отразено в Протокол №19 от 22.06.2023 г., процедура за избор на главен прокурор е настъпило ex lege – по силата на §16 ПЗР на ЗИДЗСВ, обнародван и влязъл в сила...