Определение

София, 17 май 2022 г.

Конституционният съд в състав:

Председател:

Павлина Панова

Членове:

при участието на секретар-протоколиста Росица Симова разгледа в закрито заседание на 17 май 2022 г. конституционно дело № 8/2022 г., докладвано от съдия Таня Райковска.

Производството е по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията на Република България (Конституцията) във фазата по допустимост на искането по реда на чл. 19, ал. 1 от Закона за Конституционен съд (ЗКС).

Делото е образувано на 3.05.2022 г. по искане на главния прокурор на Република България за установяване на противоконституционност на чл.

329, ал.1 и 2 от Наказателния кодекс (НК) (обн., ДВ, бр. 26 от 2.04.1968 г., посл. изм. бр. 9 от 2.02.2021 г.).

Вносителят на искането излага подробно съображенията си в подкрепа на твърдените противоречия на оспорените разпоредби с чл. 4, ал. 1 и чл. 48, ал.1 от Конституцията.

В искането се поддържа, че чл.329 НК не съответства на правото на труд, признатото от ООН с Всеобщата декларация за правата на човека (чл. 23 и чл. 24) и нормативните актове на Европейския съюз (чл. 15 от Хартата на основните права на Европейския съюз), и на чл. 48, ал. 1 от Конституцията, който „прогласява правото на труд като изконно човешко право, не и като задължение“.

Вносителят твърди, че оспорената разпоредба от Наказателния кодекс е в конфликт с Основния закон поради различното отношение към труда, прогласено в него, от една страна, и създаденото от разпоредбата задължение за лицата, получаващи доходи по непозволен или неморален начин да полагат общественополезен труд, за да не осъществяват престъплението. Посочва се, че възприемането на труда като задължение и единствен източник на доходи е функция на тоталитарната държава, докато „в настоящата Конституция, според чл. 4, ал. 1 от която, България е правова държава, източниците на законни доходи на гражданите могат да бъдат най-различни, включително и нетрудови такива“. Оценката за нравствената им страна, според вносителя, не следва да...