Определение

София, 07 юни 2016 г.

Конституционният съд в състав:

Председател:

Борис Велчев

Членове:

при участието на секретар-протоколиста Г. И. разгледа в закрито заседание на 7 юни 2016 г. конституционно дело № 8/2016 г., докладвано от съдията К. М.

Производството е по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията на Република България.

Делото е образувано на 30.05.2016 г., по искане на президента на Р. Б. който е сезирал Конституционния съд за установяване на противоконституционност на Решение за провеждане на национален референдум, прието от 43-то Народно събрание на 12 май 2016 г. (Обн. ДВ, бр. 37 от 2016г.), в частта по т. 2, 4 и 6, относно приетите с акта въпроси, както следва:

-по т. 2: „Подкрепяте ли броят на народните представители да бъде намален на 120?";

-по т. 4: „Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при провеждане на изборите и референдумите?";

-по т. 6: „Подкрепяте ли директорите на областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и началниците на районните управления в областните дирекции на Министерството на вътрешните работи да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?".

В искането президентът е развил съображения, че установената с Конституцията система от висши държавни органи подлежи на преуреждане или по пътя на приемането на нов основен закон, или чрез промяна на действащата Конституция. И в двата случая обаче решаването на визирания кръг въпроси, съобразно нормата на чл. 158 от Конституцията, е изцяло в правомощията на В. Н. събрание. Като се е позовал на задължителната тълкувателна практика на Конституционния съд, вносителят поддържа, че конституционният статус на Народното събрание като колективен орган, иманентно включва и броя на народните представители- 240, и следователно той може да бъде променен само от В. Н. събрание, но не и от обикновено.

По-нататък, промяната на броя на народните представители в исканата посока (към намаляване), от друга страна засяга представителния характер на парламентарната институция, поради което противоречи на конституционния принцип на политическия плурализъм и има за последица стесняването на парламентарното представителство на гражданите. В тази насока сезиращият орган е заключил, че формулираният с оспорената т. 2 на Решението въпрос е в противоречие с чл. 1, ал. 1, чл. 4, ал. 1, чл. 11, ал. 1, чл. 63 и чл. 158, т. 3 (в хипотезата промени във формата на държавно управление) от Конституцията.

За да поддържа противоконституционност на формулирания по т. 4 от Решението на Народното събрание въпрос, вносителят се позовава на наличието на вече проведен-на 25.10.2015 г. национален референдум с идентичен въпрос към гражданите: „Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при провеждане на изборите и референдумите?", след който и предвид броя на гласувалите лица и получените резултати, са изпълнени предвидените в чл. 23, ал. 3 и чл. 52 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление (ЗПУГДВМС) процедури. Компетентният орган - в случая Народното събрание, е приел решение, с което е подкрепил възможността да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждането на избори и референдуми и при уредени законови гаранции за тайната на вота, гражданския контрол върху изборния процес и сигурността на информационните системи. Приет е § 145 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс (ПЗР ЗИДИК), с който е създадена изрична правна уредба, осигуряваща възможността за бъдещо дистанционно електронно гласуване. Според президента, приемането на нормативен акт, обективиращ волята на мнозинството от участвалите в референдума граждани за въвеждането на електронното дистанционно гласуване, прави недопустимо повторното провеждане на нов референдум по същия въпрос, и то само няколко месеца след първия. Последното се квалифицира като нарушаване на принципа на правовата държава по чл. 4, ал. 1 от Конституцията.

Подробни съображения за противоконституционност са развити в искането и в частта му, отнасяща се до т. 6 на решението-по въпроса за възможността директорите на областните дирекции на МВР и началниците на районните управления в областните дирекции на МВР да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура. Поддържа се, че прекият избор на директорите и началниците на визираните полицейски структури е в колизия с принципа на разделението на властите, установен с чл. 8 от Конституцията, тъй като тяхното формиране и кадрово обезпечаване е изцяло от компетентността на изпълнителната власт, а така също и с принципа на правовата държава по чл. 4, ал. 1 от Конституцията. Така формулираният въпрос, според вносителя, принципно се оказва и извън възможния предмет на всеки национален референдум, съобразно рамката, очертана с разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПУГДМС. Президентът е изтъкнал ролята и мястото на изпълнителната власт в системата на органите на държавна власт, позовал се е и на конституционно закрепените основни функции на правителството. Отчел е специфичната дейност и функции на Министерството на вътрешните работи, съобразно нормите на специалния закон, разграничавайки политическите лица от полицейските служители в неговите структури. Акцентирал е върху статуса на държавния служител, който чл. 116 от Конституцията определя като политически неутрален. Според вносителя сама по себе си възможността полицейски служители да бъдат издигани, да се кандидатират и да участват в преки избори по правилата на Изборния кодекс, включващи провеждането на предизборна кампания с агитация в полза на един или друг кандидат, неминуемо влече политизиране на МВР, а последното е недопустимо по отношение на професионалния състав. Като е заключил, че оспореното решение на Народното събрание, в частта относно последния формулиран въпрос, нарушава и нормите на чл. 105, ал. 1 и 2, чл. 116, ал. 1 от Конституцията, президентът е поискал обявяването му в тази част за противоконституционно.

Производството е във фазата по допустимостта на искането.

Вносител на искането е държавен орган, който по силата на чл. 150, ал. 1 от Конституцията е компетентен да сезира Конституционния съд, като инициира производство за установяване на противоконституционност на акт на Народното събрание - Решение за произвеждане на национален референдум.

Искането отговаря на изискванията на чл. 17, ал. 1 от Закона за конституционен съд (ЗКС) и чл. 18 от Правилника за организацията и дейността на Конституционния съд (ПОДКС), по отношение на неговата форма, реквизити, съдържание и предмет.

Конституционният съд до настоящия момент не се е произнасял по поставените с искането конкретни въпроси, решаването по същество на които е в неговите правомощия, съгласно чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията.

При тези данни Конституционният съд намира искането за допустимо, поради което следва да се допусне разглеждането му по същество.

С оглед предмета на настоящото конституционно дело като заинтересувани институции по смисъла на чл. 20а, ал. 1 ПОДКС в производството следва да бъдат конституирани: Народното събрание, Министерският съвет, министърът на вътрешните работи, министърът на външните работи, министърът на правосъдието, министърът на регионалното развитие и благоустройството, Върховният административен съд, главният прокурор, омбудсманът, Централната избирателна комисия и Висшият адвокатски съвет.

На основание чл. 20а, ал. 2 ПОДКС съдът намира, че следва да отправи покана да предложат писмено становище по делото на: Инициативен комитет с председател С. Т. Сдружение „Б. А. , Сдружение „Институт за развитие на публичната среда", Инициативен комитет „Гласувай без граници", представляван от М. М. - Франиер, „Асоциация „Прозрачност без граници", Федерация на независимите студентски дружества, сдружение „Гражданска инициатива за свободни и демократични избори", сдружение „Българско сдружение за честни избори и граждански права - Национална асоциация", „Национална младежка мрежа", сдружение „Институт за социална интеграция", Български хелзинкски комитет, Съюз на юристите в България, Асоциация за европейска интеграция и права на човека, Институт за модерна политика и Фондация „Български адвокати за правата на човека".

На основание чл. 20, ал. 3 ПОДКС съдът приема, че следва да отправи покана до: проф. д-р Е. Т. проф. д-р Е. Д. проф. д-р П. П. проф. д-р С. Н. проф. д-р П. К. и проф. д-р Г. Б. да дадат писмено правно мнение по предмета на делото.

Воден от изложените съображения и на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията и чл. 19, ал. 1 ЗКС, Конституционният съд на Република България

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА за разглеждане по същество искането на президента на Р. Б. за установяване на противоконституционност на Решение за провеждане на национален референдум, прието от 43-то Народно събрание на 12 май 2016г. (Обн. ДВ, бр. 37 от 2016г.), в частта: по т. 2 с формулиран въпрос: „Подкрепяте ли броят на народните представители да бъде намален на 120?" ; т. 4 - ,Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при провеждане на изборите и референдумите?"; и т. 6 - „Подкрепяте ли директорите на областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и началниците на районните управления в областните дирекции на Министерството на вътрешните работи да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?".

КОНСТИТУИРА като заинтересувани институции по делото: Народното събрание, Министерския съвет, министъра на вътрешните работи, министъра на външните работи, министъра на правосъдието, министъра на регионалното развитие и благоустройството, Върховния административен съд, главния прокурор, омбудсмана, Централната избирателна комисия и Висшия адвокатски съвет.

Преписи от искането и настоящото определение да се изпратят на заинтересуваните институции, с указание в 30- дневен срок от получаването да представят доказателства и писмени становища.

ОТПРАВЯ ПОКАНА до: Инициативен комитет с председател С. Т. Сдружение „Б. А. , Сдружение „Институт за развитие на публичната среда", Инициативен комитет „Гласувай без граници", представляван от М. М. Франиер, „Асоциация „Прозрачност без граници", Федерация на независимите студентски дружества, сдружение „Гражданска инициатива за свободни и демократични избори", сдружение „Българско сдружение за честни избори и граждански права - Национална асоциация", „Национална младежка мрежа", сдружение „Институт за социална интеграция", Български хелзинкски комитет, Съюз на юристите в България, Асоциация за европейска интеграция и права на човека, Институт за модерна политика и Фондация „Български адвокати за правата на човека" в същия срок да предложат писмено становище по делото, като им се изпратят преписи от искането и настоящото определение.

ОТПРАВЯ ПОКАНА до: проф. д-р Е. Т. проф. д-р Е. Д. проф. д-р П. П. проф. д-р С. Н. проф. д-р П. К. и проф. д-р Г. Б. в същия срок да дадат писмено правно мнение по предмета на делото, като им се изпратят преписи от искането и настоящото определение.

Препис от определението да се изпрати и на вносителя, с възможност в същия срок да представи доказателства и изложи допълнителни съображения в подкрепа на искането си.

Председател: Борис Велчев