Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на К. М. М. от гр. [населено място] срещу решение № 106 от 11.04.2017 г., постановено по адм. д. № 21/2017 г. по описа на Административен съд - Враца, VІ състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Ответникът – Директорът на Териториално поделение на НОИ гр. В., чрез юрисконсулт Ц. Ц., моли решението да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд – Враца е отхвърлил жалбата на К. М. М. от гр. [населено място] против решение № 1040–06–94 от 22.12.2016 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. В. и потвърденото с него разпореждане № [номер] от 24.10.2016 г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при Териториално поделение на НОИ гр. Х..

При извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд констатира, че решението е валидно и допустимо.

С оглед съдържанието на жалбата, в която е посочено, че се възразява „срещу методиката” за определяне на пенсията за инвалидност, съдът правилно е указал на оспорващия необходимостта от ангажиране на съдебно-счетоводна експертиза. На последната е възложил да отговори освен на поставения от М. въпрос, а така също е поставил и задача относно правилността на определяне и изчисляване на осигурителния стаж на лицето, включително и размера на...