Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], подадена чрез упълномощен адв. И. П., против решение № 4598 от 30.06.2016 г., постановено от Административен съд София - град, Трето отделение, 13-ти състав, по адм. д. № 653/2016 г. С атакуваното решение съдът е отхвърлил оспорването на касатора в настоящото производство, срещу решение № Ц-27 от 31.07.2015 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР, Комисията/ в частта му по раздел IV, т. 5 и т. 6. Със същото решение касаторът е осъден да заплати на КЕВР разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 лв. Касаторът оспорва изводите на първоинстанционния съд и твърди, че обжалваният съдебен акт е постановен в нарушените на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необоснован. Развива подробни аргументи, че съдът неправилно не е отчел факта, че процесното решение на КЕВР представлява изземване на приходите от дейността на производителите на електрическа енергия от слънце и вятър и прехвърлянето им към единственото дружество оператор на електропреносната мрежа – [фирма]([фирма]), което е под държавен контрол. Твърди се, че с тези си действия КЕВР е нарушила основните цели за насърчаване на производството и потреблението на енергия, произведена от ВЕИ, залегнали в чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗЕВИ. Сочи се, че КЕВР е пристъпила към определяне на цени за достъп до мрежите за производителите на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия, без за тази категория цени да е определен приложимия метод за ценово регулиране, която органът да следва. Излага се становище, че неправилно е прието от съда, че нормата на възвращаемост е изчислена законосъобразно, тъй като КЕВР не е обосновала как е определена стойността на възвръщаемост на капитала, като елемент, образуващ цената...