Производството по делото е по реда на чл. 251 ГПК във връзка с чл. 144 АПК.

Образувано е по молба на Общинския съвет гр. В. чрез пълномощника му за тълкуване на решение №8165/27.06.2017 г. по адм. д. №2238/2017 г. по описа на Върховния административен съд.

В срока по чл. 252, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 144 АПК другата страна чрез своя представител намира молбата за тълкуване за неоснователна.

За да се произнесе, настоящият съдебен състав взе предвид:

С решението, чието тълкуване се иска, е оставено в сила решение №2625/27.12.2016 г. по адм. д. №2077/2016 г. на Административен съд Варна, като са присъдени и разноски пред касационната инстанция.

Съгласно чл. 251 ГПК, приложим субсидиарно на основание чл. 144 АПК, на тълкуване подлежат неясните съдебни актове, в т. ч. актовете, от чиито мотиви и диспозитив не може да се изведе ясно и недвусмислено формираната и изразена в съдебния акт воля на съда по правния спор. В случая изразената воля на касационния съд е достатъчно ясна и касае приложимостта на разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ЗУТ. В този смисъл касационната инстанция ясно е изразила становище за кои случаи разпоредбата е приложима и за кои случаи същата не е приложима. Чрез решението по чл. 251 от ГПК не може да се цели постигането на друг правен резултат в претендирания от молителя смисъл, а именно да се обоснове приложимост на приетата от административния орган-молителя като правно основание норма досежно мероприятия извън посочените в чл. 16, ал. 1 ЗУТ. В молбата за тълкуване по същество се претендира да се дадат указания за изпълнение на съдебното решение, а не за изясняване на волята на съда, изразена чрез мотиви и диспозитив. Тълкуването е допустимо само във връзка с изразената воля на съда, а не се отнася до ново коментиране на правните норми, нито до въпроси...