О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1008

София, 20.07. 2011 година

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети юни две хиляди и единадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

разгледа докладваното от съдия Йорданов

гр. дело N 237 /2011 г.: и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Б. Д. Р. срещу въззивно решение от 28.10.2010 г. по въззивно гр. д. № 669 /2010 г. на Пловдивския апелативен съд, г. о., с което е потвърдено решение от 16.04.2010 г. по гр. д. № 72 / 2009 г. на Пловдивския окръжен съд, ІІІ гр. с-в., в частта, с която са отхвърлени искове по чл. 45 ЗЗД на жалбоподателката срещу В. Б. Д. за заплащане на 1) парична сума в размер на разликата от уважения размер 486 лева до пълния предявен размер 100, 000 лева – обезщетение за имуществени. вреди, причинени от измама, за която ответницата е осъдена с влязла в сила присъда от 10.04.2007 г., и 2) на парична сума в размер на 15, 000 лева за неимуществени вреди, изразяващи се в понесени психически травми - тревоги, напрежение, унижения от продължил повече от 12 години наказателен процес, в който ищцата била въвлечена от ответницата, ведно със законните лихви върху двете суми, считано от 01.02.1995 г. до окончателното заплащане.

Жалбоподателят твърди, че в обжалваната част решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване.

Насрещната страна В. Б. Д. оспорва наличието на основания за допускане на решението до касационно обжалване.

Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, производството е висящо съгласно пар. 25 от ЗИД ГПК (Д.В. бр. 100...