Особено мнение

на съдия Янаки Стоилов

по Определение №16/2024 г. по к. д. №41/2024 г.

Подписах определението с особено мнение поради отклоняване на искането по втория въпрос: допустимо ли е ограничаване на конституционните правомощия на Висшия съдебен съвет със закон или с друг акт на Народното събрание?

На пръв поглед въпросът, сам по себе, не разкрива реален правен проблем, който да обосновава необходимост от исканото тълкуване, защото неговият отговор при положение, че членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС) не са с изтекъл мандат, се подразбира – Народното събрание не е овластено да отнема предоставени от Конституцията правомощия на държавни органи и в частност на ВСС. Освен това вносителят не излага отделно доводи за неяснота освен тези, които привежда при обосноваване на основателността на искането в неговата цялост.

Според мен обаче разглежданият тук тълкувателен въпрос следва от първия въпрос на искането: „Когато мандатът на членовете на Висшия съдебен съвет е изтекъл, същият продължава ли да изпълнява конституционните си правомощия в пълнота?“ Допустимостта на този тълкувателен въпрос е обоснована в становището, което съм изразил заедно с други съдии в определението за отклоняване на искането по к. д. №41/2024 г. Следователно първият тълкувателен въпрос от искането предпоставя втория и очертава пределите, в които трябва да се търси неговия отговор.

Смятам, че основните доводи, с които Конституционният съд е отклонил искането за тълкуване на въпроса допустимо ли е ограничаване на конституционните правомощия на ВСС със закон или с друг акт на Народното събрание, не са убедителни, защото се позовават на практика на Съда, която няма отношение към обсъждания случай. В него Народното събрание не се опитва да получи консултация относно съдържанието на внесен проект на закон, както и не сме изправени пред само доктринален спор, защото спорът е предизвикан от конституционно нетърпима ситуация, по която народни представители и членове на ВСС изразяват противоположни виждания. Поставеният в...