СВЕТЛА ЦАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

АЛБЕНА БОНЕВА

ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

като разгледа докладваното от съдия А. Б.

ч. гр. дело № 347 по описа за 2011 г.

взе предвид следното:

Производството по делото е образувано е по частна жалба на З. С. М. срещу разпореждане № 718/19.05.2011 г. на въззивния Ловешки районен съд, постановено по гр. д. № 217/2011 г.

Частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимно лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, тя е неоснователна:

З. С. М. е предявил иск, образуван в гр. д. № 10852/2010 г. по описа на Софийски градски съд.

С определение от 04.10.2010 г. делото е изпратено по местна подсъдност на Русенския районен съд.

Приемащият съд е оставил без движение исковата молба и е изпратил указания до ищеца със срок за изпълнение. С определение от 16.11.2010 г. поради неотстраняване нередовностите на исковата молба, тя е върната от Русенския районен съд, а образуваното по нея производство – прекратено.

З. М. е подал частна жалба, която е образувана за разглеждане в Русенския окръжен съд.

Поради отстраняване от разглеждането на делото на всички съдии от този съд, делото е изпратено на Великотърновския апелативен съд по чл. 23, ал. 3 ГПК. Апелативният съд е постановил въззивната частна жалба да се разгледа от Ловешки окръжен съд.

С определение от 04.05.2011 г. приемащият съд е потвърдил прекратителното определение на Русенския районен съд.

З. М. е подал частна касационна жалба, която е върната от администриращия окръжен съд поради това, че обжалваното определение е постановено по дело, решението по което не подлежи на касационно обжалване.

Разпореждането е правилно.

Администриращият съд е издирил точно приложимата правна норма – чл. 274, ал. 4 ГПК /ДВ бр. 100 от 2010 г./. Тя има предвид само касационно обжалване на въззивни определения /тези по чл. 274, ал. 3 ГПК/, като изключва от касационен контрол всички определения, включително и прекратителните, щом са постановени по дела, решенията по които не могат да се обжалват пред Върховен касационен съд. Такива са въззивните решения по искове с цена до 5 000 лв. /чл. 280, ал. 2 ГПК след изменението й с ДВ бр. 100/2010 г./.

В случая З. М. търси обезщетение от 4000 лв. Следователно, ако искът бъде разгледан по същество, решението на въззивната инстанция ще е окончателно.

Въззивният съд точно е изтълкувал и § 25 ПЗР ЗИДГПК ДВ бр. 100/2010 г. Висящо производство пред Върховен касационен съд е налице при подадена касационна жалба. Следователно, чл. 280, ал. 2 ГПК и чл. 274, ал. 4 ГПК в редакцията им, действала до 21.12.2010 г. се прилага само за касационни частни жалби, подадени до 20.12.2010 г. включително, които се явяват висящи по отношение на ЗИД ГПК публ. ДВ бр. 100/2010 г. В случая, частната касационна жалба е подадена при новите редакции на чл. 280, ал. 2 и чл. 274 ГПК, така, че правилно тя е съобразена от Ловешкия окръжен съд – цената на иска е взета предвид при определяне обжалваемостта на решението по делото, а последното е свързано с ограничението да се обжалват пред Върховен касационен съд въззивните определения.

Разпореждането следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ В СИЛА

разпореждане № 718/19.05.2011 г. на въззивния Ловешки районен съд, постановено по гр. д. № 217/2011 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: