Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Кооперация „Обединение-94”, [населено място], срещу решение от 22.02.2010 г. по въззивно гр. д. № 582 /2009 г. на Софийския апелативен съд, г. о., І с-в., с което е оставено в сила решение от 11.07.2006 г. по гр. д. № 240 / 2004 г. на Монтанския окръжен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от ЗС Кооперация „Обединение-94” против Г. К. П. и И. П. И. иск за сумата 117, 025.93 лева и за част от горната сума в размер на 84, 489.37 лева солидарно с тях срещу членовете на Управителния съвет на кооперацията И. П. И., Л. К. Д., Х. П. Г., Е. Д. Л., Н. Н. К. и Т. Г. П., която сума представлява констатирана вреда с акт за начет № 30 /29.07.2004 г., ведно с искането за законна лихва и с което кооперацията е осъдена за разноски.

В хода на производството Х. П. Г. е починал и на негово място е конституирана съпругата му Й. Т. Д..

Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.

Ответниците по исковете и в това производство не изразяват становище по наличието на основания за допускане на решението до касационно обжалване.

Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, производството е висящо съгласно пар. 25 от ЗИД ГПК (Д.В. бр. 100 /2010 г.), а обжалваемият интерес по оценяемите искове във въззивното производство е над 1, 000 лева.

Обжалваното въззивно решение е постановено при ново разглеждане на делото от въззивния съд на основание чл. 218з ГПК от 1952 г отм. след отмяната на първото постановено въззивно решение. Първоинстанционното и въззивното производство са разгледани по правилата на ГПК от 1952 г отм..

Актът за начет е съставен при извършена финансова ревизия на кооперацията, за причинена вреда от сключване на два договора от месеците февруари и март 2001 г. за закупуване и доставка на препарати (пестициди) от [фирма], М. и за замяна на продукция от бъдеща реколта на кооперацията срещу определени количество карбамид и хербициди, при сключването на които били издадени и фактури; твърди се, че вредите произтичат от завишени спекулативни цени на получаваните торове и препарати.

За да постанови обжалваното решение апелативният съд е приел, че със събраните по делото доказателства се опровергават констатациите в акта за начет, че с двата договора и издадените въз основа на тях фактури са нанесени вреди на кооперацията и че ответниците са проявили умисъл за увреждане: със сключения от кооперацията през месец март 2001 г. договор за замяна и издадената въз основа на него фактура, не е нанесена вреда на кооперацията, защото кооперацията не е имала парични средства, с които да запати цената на препаратите, от които се е нуждаела, отказани са и доставки, като единствена възможност да се снабди и е предложен този договор за замяна – доставка срещу продажба на бъдеща продукция, предложеният договор е докладван и одобрен на заседание на УС и КС на кооперацията, в резултат на използване на препаратите продукцията е била значително увеличена, при което се оформя извод, че сделката не е била финансово неизгодна, опровергана е и констатацията, че по договора са плащан парични суми за транспорт и съпътстващи разходи, а е установено, че по договора не са плащани никакви парични суми от кооперацията; освен вреда не е доказан и умисъл за увреждане; със сключения от кооперацията през месец февруари 2001 г. договор за доставка на седем вида препарати (пестициди) по завишени цени и издадените въз основа на него фактури, не е нанесена вреда на кооперацията: в тази част актът за начет не е документиран, поради което не се ползва с оборимата доказателствена сила по чл. 301, ал. 1 ГПК – към акта не е представено нито едно писмено доказателство за средни и по-ниски цени на тези препарати, такива не са събрани и в хода на производството по делото; със заключение на веещо лице е установено и че не е имало борсови цени, т. к. сделката не е била борсова, също така, тези доставки не са заплащани с пари, а с продукция по-късно във времето, в акта за начет липсват твърдения за обогатяване на лицата, окончателният извод, е че и по тази сделка не е установено настъпването на щета, нейният размер, умисъл за увреждане, като предпоставка за уважаване на исковете.

Жалбоподателят е извел материално-правен въпрос (дали) настъпилите вреди са пряка и непосредствена последица от неизпълнение на договорни задължения и когато са били предвидими (т. е. допуснати по небрежност), като се твърди, че въпросът е разрешен в противоречие с практиката на ВКС.

Този въпрос не е обуславящ, тъй като по делото не е прието настъпването на вреди или щети за кооперацията, а още по-малко на предвидими вреди.

На друго място в изложението без връзка с изведения въпрос като задължителна практика жалбоподателят е посочил решение № 664 / 11.04.2002 г. н по гр. д. № 1437 /2001 г., на ВКС, V г. о., което няма връзка с въпроса - с решението е прието, че липсата на процесуална правоспособност на някоя от страните - участници в процеса, прави исковото производство недопустимо. Териториалното поделение не притежава процесуална дееспособност, каквато притежава самото дружество.

От изложеното настоящият състав приема, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на решението.

С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, ответниците не претендират разноски и не са доказали, че са направили такива, поради което разноски не следва да бъдат присъждани.

Воден от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от от 22.02.2010 г. по въззивно гр. д. № 582 /2009 г. на Софийския апелативен съд, г. о., І с-в..

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.