Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане на Н. П. Н., за отмяна на основание чл. 239, ал. 5 от АПК на решение № 4124 от 04.04.2017 г., постановено по адм. д. № 818/2016 г. по описа на Върховния административен съд, осмо отделение. В искането се твърди, че Н. е бил лишен от възможността да участва в делото, тъй като не е получил призовка по делото и не е успял да ангажира защитата си.

Ответникът – Директора на Дирекция „ОДОП“ В. Т при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт С. Р. е представил писмено становище, в което се излагат доводи за неоснователност на направеното искане за отмяна.

Искането за отмяна е направено в сроковете по чл. 240 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустимо.

Разгледано по същество, искането е неоснователно.

С решение № 4124 от 04.04.2017 г., постановено по адм. д. № 818/2016 г. по описа на Върховния административен съд, е отменен частично Ревизионен акт № 041302881/31.03.2014г. на органи по приходите при ТД на НАП - В. Т, а останалата част е потвърдена.

Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от АПК право да иска отмяна има страна по делото, за която съдебният акт е неблагоприятен. Н. П. Н. е страна по делото пред Върховния административен съд, като постановеното решение е неблагоприятно за него, поради което той може да иска отмяната му. В искането си е посочил, че иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 239, 5 от АПК.

В хипотезата на чл. 239, т. 5 от АПК отмяна може да се иска, когато страната вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина или препятствие, което не е могла да отстрани. За да е основателно искането за отмяна на това основание, следва съдът да е допуснал нарушаване на процесуални права на страната. Чл. 239, т. 5 АПК включва няколко отменителни хипотези. Общото между тях е, че страната не е могла да вземе участие, лично или чрез надлежен представител, във воденето на делото поради нарушаване на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на страните в производството; не е била надлежно представлявана; не е била редовно призована или не е могла да се яви на заседанието, за което е била призована, нито лично, нито чрез повереник, поради препятствие, което не е могла да отстрани. Такова нарушение не е допуснато при постановяване на решението.

Производството по обжалване на административният акт се е развило на три инстанции, една административна и две съдебни. Н. е подал редовна касационна жалба чрез упълномощен процесуален представител. Образувано е касационно дело № 818/2016г. по описа на Върховен административен съд и е проведено съдебно заседание на 15.03.2017г. Жалбоподателят видно от приложеното по делото е редовно призован и е представляван от процесуалния си представител адвокат Д., който е представил пълномощно в деня на заседанието. По делото са представени и писмени бележки. Страната е упражнила всички свои процесуални права във връзка с оспорването, т. е. използвала е законовите възможности за участие по делото. Следователно не са налице основания за отмяна на съдебния акт на посоченото в искането основание по чл. 239, т. 5 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд петчленен състав на Първа колегия РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на Н. П. Н. за отмяна на влязло в сила решение № 4124 от 04.04.2017 г., постановено по адм. д. № 818/2016 г. по описа на Върховния административен съд, тричленен състав, осмо отделение. Решението не подлежи на обжалване.