На основание чл. 212 ГПК председателят на Върховния съд е направил предложение за издаване на тълкувателно решение по въпросите:

1. Следва ли да се оценяват и изплащат строежи, застрашени от самосрутване или вредни в санитарно-хигиенно отношение, когато в момента, в който се извършва оценката на отчуждаемия имот, има решение на комисията по § 276 ППЗПИНМ за събаряне и премахване на строежа.

2. За чия сметка следва да стане събарянето и премахването на строежа, когато отчужденият имот в който се намира, е завзет преди влязлото в сила решение за събаряне и премахване да е изпълнено или пък преди същото да е било влязло в сила.

За да се произнесе по поставените въпроси, Общото събрание на гражданската колегия взе предвид:

Съгласно чл. 75 ЗПИНМ в случаите, когато със закона, указите, правилниците, наредбите по приложението му или с решения, заповеди, предписания, постановления и др., основани на същите, се създават задължения за премахване на съоръжения или работи в интерес на градоустройството, здравеопазването, чистота на естетиката и сигурността и тези задължения не бъдат изпълнени, работите, съоръженията и др. се премахват от общинския народен съвет за сметка на собствениците на съответните недвижими имоти. Основният принцип, прокаран в закона, следователно е, че премахването на строежите, застрашени от самосрутване или вредни в санитарно-хигиенно отношение, следва да се извърши от или за сметка на собственика на имота.

Този принцип важи и при разрешаване на поставените по настоящото дело въпроси.

При отчуждаване на имота по улична или дворищна регулация се извършва промяна на собствеността в първия случай след обезщетяването, а във втория случай - при влизане в сила на самия план.

Установяването и признаването, че определени строежи са застрашени от самосрутване или че са вредни в санитарно-хигиенно отношение, става с решение на специалната комисия по § 276 ППЗПИНМ.

В момента, в който това решение влезе в сила, за лицето, което...