Производството е по реда на чл. 145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 323 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ).
Образувано е по жалба на С. А. Ч. - съдия в [населено място] районен съд, против решението на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, прието по т. 1 от протокол № 9 от 21.06.2016 г., с което й е наложено дисциплинарно наказание „забележка” на основание чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ.
Поддържат се доводи за незаконосъобразност на оспореното решение поради нарушения на административнопроизводствени правила, неправилно прилагане на материалния закон и несъответствие с неговата цел.
О. С колегия на Висшия съдебен съвет е оспорил жалбата в писмени бележки.
Заинтересованата страна Инспекторатът към Висшия съдебен съвет е оспорил жалбата в писмено становище.
При извършената служебна проверка се установи, че жалбата на С. А. Ч. е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес против подлежащ на оспорване акт в срока по чл. 323, ал. 1 от ЗСВ.
След като подложи на преценка доказателствата по делото и доводите на страните, Върховният административен съд прие за установено от фактическа и правна страна следното:
С писмо изх. № ПП-01-93-П2 / 02.12.2015 г. Инспекторатът към Висшия съдебен съвет (ИВСС) е предложил на ВСС да образува дисциплинарно производство срещу С. А. Ч. - съдия в [населено място] районен съд и да й наложи наказание за системно неспазване на процесуалните срокове по чл. 243 – 244 от НПК, чл. 308 и чл. 340 от НПК, което съставлява дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 1 от ЗСВ, както и за неоправдано забавяне на производството по 7 дела чрез бездействие и действие по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 2 от ЗСВ (редакции - ДВ, бр. 33 от 2009 г.). Предложението е мотивирано с резултатите от извършената комплексна планова проверка, която по отношение на съдия Ч. обхваща периода 06.07.2012 г. – 31.12.2013 г. Изложени са установените обстоятелства във връзка с броя и продължителността на просрочията, забавените процесуални действия по чл. 243, ал. 4 и чл. 244, ал. 5 от АПК, бездействията по 7 наказателни дела от общ характер.
Висшият съдебен съвет е образувал дисциплинарно производство с решение по т. 65.1 от протокол № 61 / 10.12.2015 г. Образувано е дисциплинарно дело № 48 по описа за 2015 г. на ВСС.
С решение от 10.05.2016 г. избраният чрез жребий дисциплинарен състав е предложил на ВСС да приеме, че съдия Ч. не е извършила дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 1 и 2 от ЗСВ и да не й се налага дисциплинарно наказание. В мотивите на предложението са отразени всички обстоятелства относно броя на забавените актове, натовареността на съдията и поведението й след образуване на дисциплинарното дело. Отразено е, че към момента на извършване на проверката през второто полугодие на 2012 г. просрочието обхваща 79 бр. дела, а през 2013 г. – 316 бр. дела, като около половината от делата са за забава над една година, 11 дела са със забава от 3 до 6 месеца и 18 дела – със забава от 1 до 3 месеца. Към 04.05.2015 г. не са били изготвени актове по 14 дела, по които забавата е от 1 година и три месеца до 2 години и 5 месеца. Допуснато е неоснователно забавяне на производството по 7 дела в нарушение на сроковете по чл. 243, ал. 4 от НПК и чл. 244, ал. 5 от НПК. Отбелязано е продължителното бездействие по НОХД № 4110/2004 г., по което не са извършвани действия по проверка за отпадане на предпоставките за спиране. Извършените нарушения се квалифицират по чл. 307, ал. 4, т. 1 и 2 от ЗСВ. Данните за натовареност сочат, че през проверените периоди съдия Ч. е работила със 100 % натовареност. За 2012 г. е разгледала 911 дела при средна натовареност от 725.58 дела и е свършила 577 дела при средна 501.40 дела за съдия в наказателното отделение СРС. За 2013 г. е разгледала 897 дела при средна натовареност 707.90 дела, като е решила 608 дела при 478.77 дела средна стойност за съдия в НО – СРС. Тази тенденция е продължила и през 2014 година. Извършена е съпоставка с натовареността на съдиите в трите най-натоварени съдилища в страната, при която е установен категоричен дисбаланс. П. извършената преценка по чл. 309 от ЗСВ дисциплинарният състав е приел, че установените факти във връзка с персоналната натовареност на съдията сочат за обективна невъзможност за спазване на сроковете, а не за виновно поведение. С оглед обема на работата и сложността на делата е пречка за съдията обективно и ефективно да се справи в изискуемите от закона срокове. Цитирани са текстове от съдебни решения, постановени по повод наложено на съдията дисциплинарно наказание за същия вид нарушения през предходен период.
Решението на дисциплинарния състав е подписано с особено мнение, в което е отразено становище, че не е налице такава изключителна натовареност, която да обоснове обективна невъзможност за справяне с възложената работа. Обърнато е внимание на продължителността и броя на просрочията, с оглед на което е предложено налагане на дисциплинарно наказание „порицание“.
В заседанието си на 21.06.2016 г. Съдийската колегия на ВСС е подложила на подробно обсъждане решението на дисциплинарния състав, вкл. особеното мнение на негов член. Наред с взетите становища за липса на виновно поведение с оглед високата натовареност на съдията са изказани противоположни становища в подкрепа на особеното мнение. В обобщен вид изказаните становища са за недобра лична организация на работата на съдията, която е причинила високата висящност, а не неравномерно разпределение; това е поредно дисциплинарно дело, а някои просрочия продължават повече от година.
След проведено гласуване Съдийската колегия е взела решение, с което е наложила на С. А. Ч. - съдия в [населено място] районен съд, дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ – „забележка“.
При извършената служебна проверка Върховният административен съд, шесто отделение, установи, че оспореното решение е издадено от компетентния орган в рамките на предоставените му от закона дисциплинарни правомощия.
Не е налице твърдяното нарушение на административнопроизводственото правило за мотивиране на оспорения акт. На основание чл. 320, ал. 4, изр. 2 от ЗСВ (изм. и доп. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.) за мотиви на решението се смятат и мотивите на решението на дисциплинарния състав, както и изказаните съображения от членовете на съответната колегия на Висшия съдебен съвет. Съображенията, обосновали вземане на решението за налагане на дисциплинарно наказание, се съдържат както в особеното мнение към решението на дисциплинарния състав, така и в становищата на членове на ВСС, протоколирани в съставения пълен стенографски протокол.
При определяне на дисциплинарното наказание е спазено правилото на чл. 309 от ЗСВ да се вземат предвид тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, и поведението на нарушителя.
Действително съдия Ч. е с по-висока годишна натовареност от останалите съдии, но според акта с резултати от извършена проверка, съставен от Инспектората към ВСС, по-високата натовареност се дължи не на неравномерно разпределение на постъпващите дела между съдиите в СРС, а на останалите несвършени дела (висока висящност) на състава от предходни отчетни периоди, съответно 293 дела за 2012 г. и 334 дела за 2013 г. Не са спазени процесуалните срокове за решаване на 79 дела за проверения период на 2012 г. и на 311 дела за 2013 г., като половината дела са със забава над една година. Към датата на проверката 04.05.2015 г. не са изготвени мотивите по 13 дела, като забавата е до 2 години и 5 месеца. Доказано е системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони и неединични случаи на бездействия, забавящи неоправдано производствата.
Установените фактически обстоятелства насочват към извод, че продължителните системни забави се дължат не само на обективни причини. Освен по-високата натовареност на съдията, причинена от останали несвършени дела от предишни периоди, не са посочени други причини от обективен характер, които са довели до системното неспазване на сроковете при изготвянето на повече от половината съдебни актове или при извършването на процесуалните действия. Недоказано е твърдението, че по време на проверката редица актове са били изписани и предадени в деловодството, което не е отразило своевременно информацията в деловодните книги. Нарушенията се дължат не само на обективни фактори, но и на субективно отношение към служебните отговорности и негативните последици от продължителните просрочия при изготвянето на съдебните актове или извършването на процесуалните действия. Налице са предпоставките за ангажиране на дисциплинарната отговорност на съдията за виновно извършени от него дисциплинарни нарушения. Обстоятелствата, при които са допуснати нарушенията, а именно високата лична натовареност на съдията, са мотивирали кадровия орган да наложи най-лекото дисциплинарно наказание „забележка“. Наказанието съответства на тежестта на нарушението и на поведението на нарушителя. Спазен е принципът за съразмерност без данни, че дисциплинарнонаказващият орган е упражнил превратно правото на свободна преценка в нарушение на целта на закона.
По изложените съображения следва да се приеме, че оспореният акт е процесуално и материално законосъобразен, поради което подадената жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. А. Ч. - съдия в [населено място] районен съд, против решението на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, прието по т. 1 от протокол № 9 от 21.06.2016 г., с което й е наложено дисциплинарно наказание „забележка”.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред петчленен състав на Върховния административен съд.