Образувано е по касационна жалба на [фирма], гр.[населено място], срещу решение № 114/06.01.2017 г., постановено по адм. д. № 8460/2016 г. по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на шесто отделение. С доводи за неправилност и незаконосъобразност, нарушения на материалния и процесуалния закон, се иска неговата отмяна. Неправилно ВАС, шесто отделение е приел, че не е налице налагане на две санкции за едно и също нарушение.

Ответникът по касационната жалба – министърът на труда и социалната политика, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. В писмено становище моли да се остави без уважение жалбата като неоснователна.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила.

Върховният административен съд, Втора колегия, в настоящия петчленен състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от [фирма], гр. [населено място], против Заповед № 319 от 28.04.2016 г. на министъра на труда и социалната политика, с която е прекратена регистрацията на дружеството за посредническа дейност по наемане на работа за морски специалисти с удостоверение №1324/11.07.2011 г.. Съдът е отхвърлил оспорването срещу заповедта.

За да постанови акта си, решаващият съд е приел, че при издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно прилагане на материалноправни разпоредби. Прието е, че при предприемането на процесната мярка са спазени изискванията, визирани в разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 3 от Наредба за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа /НУРИПДНР/. Влязлото в сила наказателно постановление №03-004672 от 27.05.2015 г. на директора на дирекция „Инспекция по труда“ за налагане на административно наказание за нарушение на чл. 37, ал. 4, т. 3 от НУРИПДНР, служи като основание предвидено в чл. 15, ал. 1, т. 3 от Наредба за прекратявне регистрацията на [фирма] за извършване на посредническа дейност по наемане на работа на морски специалисти. Така постановеното решение е правилно.

Оспорената пред първата инстанция заповед е издадена на основание чл. 13, т. 2 вр. чл. 15, ал. 1, т. 3 от Наредба за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа (НУРИПДНР) след извършена проверка от Дирекция "Инспекция по труда", гр. В.. От извършената проверка е установено, че [фирма] в качеството си на посредник по наемане на работа на морски специалисти е извършило административно нарушение, състоящо се в предоставяне на посреднически услуги в нарушение на чл. 37, ал. 4, т. 3 от НУРИПДНР, тъй като индивидуалният трудов договор, сключен на 12.05.2015 г. между П. В. П. и [фирма] за изпълнение на длъжност „[наименование]“ на м/к “H.” IMO [номер], флаг Л., не съдържа място на сключване на договора. За нарушението е издадено наказателно постановление, с което на посредника е наложена имуществена санкця в размер на 1100 лв., на основание чл. 81, ал. 2 от Закон за насърчаване а заетостта (ЗНЗ) за нарушение на чл. 37, ал. 4, т. 3 от НУРИПДНР. НП е оспорено пред Варненски районен съд и е потвърдено с решение №2263/13.11.2015 г. по НАХД №3924/2015 г., оставено в сила с решение № 378/23.02.2016 г. по канд №3903/2015 г. по описа на Административен съд Варна.

Наредбата достатъчно категорично сочи основанията, при които следва да се прекрати регистрацията на фирмата-посредник. Касае се за изброяване на няколко хипотези, при които може да се прекрати дадената регистрация. В случая констатираното нарушение по чл. 37 от наредбата е сред основанията за прекратяване на регистрацията, изрично посочено в чл. 15, ал. 1, т. 3 от НУРИПДНР, и административният орган правилно е процедирал, като я е прекратил. Нарушението е установено по безспорен начин - с наказателно постановление, влязло в сила след проведен съдебен контрол за неговата законосъобразност. В тази връзка, императивно чл. 15, ал. 1, т. 3 от Наредбата постановява прекратяване на посредническата дейност по наемане на работа, което е изпълнено със заповедта на министъра на труда и социалната политика на основание чл. 13, т. 2 от посочената наредба. С оглед изложеното, касационната жалба следва да бъде оставена без уважение.

Поддържаното касационно основание по жалбата е това, че за същото нарушение [фирма] е вече санкциониран с наказателно постановление № 03-004672/27.05.2015 г., с което му е наложена имуществена санкция в размер на 1100, 00 лева, на основание чл. 81, ал. 2 от ЗНЗ (ЗАКОН ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА ЗАЕТОСТТА) (ЗНЗ) вр. чл. 37, ал. 4, т. 3 от НУРИПДНР. Възражението е неоснователно, тъй като не е нарушен принципа за налагане на една санкция за едно нарушение. С наказателното постановление е наложена санкция за установеното административно нарушение, т. е.касае се за административно наказание, а с процесната заповед е прекратена регистрацията на търговеца, което не съставлява административно наказание, а законовоуредена и то императивно, последица от неизпълнението на задължения на посредника по чл. 35, ал. 1 от НУРИПДНР. В този смисъл е установената практика на ВАС – напр. решение № 3194 от 20.03.2008 г. по адм. д. № 12521/2007 г., 5 чл. с-в на ВАС.

За да постанови акта си, решаващият съд е извършил цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, както и доводите и възраженията на страните, вкл. релевантните за законосъобразността на акта факти и обстоятелства. С оглед тази фактическа установеност се налага правният извод, че е постановено едно обосновано решение. Не е налице отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Воден от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №114 от 06.01.2017 т. по адм. д. №8460/2016 г. по описа на Върховен административен съд, шесто отделение, с което е отхвърлена жалбата на [фирма], гр. [населено място], представлявано от управителя И. В. И., против заповед № 319 от 28.04.2016 г. на министъра на труда и социалната политика. РЕШЕНИЕТО е окончателно.