Производството е по реда на чл. 208 и сл.АПК.

Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция "О"ООД, за транспортиране на стоката до преработвателната база на "А"ЕООД, "К"ЕООД. Константна е съдебната практика, че след като по делото има доказателства /както е в случая/ установяващи осъществяванто на преките доставки, липсата на такива за предходните такива не води до извод, че не са осъществени и преките, още повече че в ЗДДС относно режима на правото на данъчен кредит няма изискване за установяване произхода на стоката.В съдебната практика се приема, че стока с установен произход е тази, за която е доказано наличието на производител или вносител. Установяването на такъв произход обаче не е предвидено като условие за признаване правото на данъчен кредит, а невъзможността да бъде установен произходът на стоката не обуславя извода, че въпросната стока въобще не съществува и не може да бъде предмет на доставки и съответно, че не са осъществени реални доставки на такава стока.

За случая съдът се е съобразил с тази практика и съответно на това изводите му за незаконосъобразност на оспорения РА в частта на отказано право на приспадане на данъчен кредит по процесните 7 бр. фактури, се явяват правилни.

Предвид изложеното не са налице сочените от касатора отменителни основания.Обжалваното решение е постановено при правилно прилагане на материалния закон и е обосновано, поради което следва да се остави в сила.

Неоснователни са и доводите за наличието на присъдено нещо, позовавайки се на издадени РА-ве срещу прекия доставчик и предходния такъв и постановените по оспорването им съдебни решения по адм. дело №2788/2010 г. на АС-Пловдив, ХVІ-ти състав и адм. дело №3057/2010 г. на АС София-град, с които тези ревизионни актове са потвърдени. Представените пред касационната инстанция копия от тези решения са компютърна разпечатка, в незаверен вид, върху които липсва отразяване, че са влезли в сила. Независимо от...