О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 413
гр. София, 16.07.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 16 юли през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
П. Х.
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело №1719 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1 във връзка с ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на пълномощника на Б. А. А. от [населено място] срещу определение №4627/27.02.2015 г. постановено по ч. гр. д. № 19324/14на СГС,ТК, с което е оставена без разглеждане частната жалба на същия срещу разпореждане за незабавно изпълнение инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение изд. на 17.02.2014 г.. по ч. гр. д. №34103/13 на РС-СРС в полза на И. АД.
Ответникът по частната жалба И. АД изразява становище за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, съдът се е позовал на обстоятелството, че заповедта за изпълнение на парично задължение е издадена с разпореждане на въззивния съд след отмяна по реда на обжалване по чл. 413 ал. 2 ГПК на разпореждането, с което е отказано издаването на заповед за изпълнение от страна на съда по заповедното производство, Ето защо, според решаващия въззивен състав, в този случай частната жалба по чл. 419 ал. 2 ГПК срещу самото разпореждане за незабавно изпълнение е недопустима, доколкото наличието на предпоставките за това са били вече предмет на преценка и окончателно решаване в производството по чл. 413 ал. 2 ГПК при обжалване на разпореждането, с което е било отхвърлено заявлението за издаване на заповед по чл. 417 ГПК.
Настоящият състав на ВКС,Второ т. о. счита обжалваното определение за правилно: Разпореждането за незабавно изпълнение в случая е част от произнасянето на въззивния съд по реда на обжалване по чл. 413 ал. 2 ГПК на разпореждането, с което е отказано издаването на заповед за изпълнение от страна на съда по заповедното производство. Следователно, редът за защита на длъжника е бил срещу последиците на самото определение по чл. 413 ал. 2 ГПК, а не чрез частна жалба по чл. 419 ал. 2 ГПК срещу издадената от първоинстанционния съд, вследствие на същото разпореждане, заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ. В случая, издаването на заповедта не представлява самостоятелен съдебен акт със свои правни последици, а техническо действие основано на произнасянето с определение на въззивния съд по реда на обжалване на отказа за това по реда на чл. 413 ал. 2 ГПК, т. е. липсва въобще предмет/ самостоятелен съдебен акт/ на частната жалба по чл. 419 ал. 2 ГПК.
От изложеното следва, че обжалваното определение, с което последната е оставена без разглеждане се явява законосъобразно като краен резултат и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Второ отделение като прецени правилността на обжалваното определение
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №4627/27.02.2015 г. постановено по ч. гр. д. № 19324/14на СГС,ТК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: