ОСОБЕНО МНЕНИЕ

НА СЪДИЯТА ГРОЗДАН ИЛИЕВ ПО К. Д. № 3 ОТ 2019 Г.

В хода на производството за решаване на делото по същество не настъпи промяна на обстоятелствата, която да ме мотивира за промяна на вече изразеното особено мнение по допустимостта на искането.

Поддържам разбирането, че искането на омбудсмана на Република България за установяване на противоконституционност на чл.14, ал.2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн. ДВ, бр. 18 от 25 февруари 2005 г., последно изменение и допълнение ДВ, бр. 77 от 18 септември 2018 г.) (ЗРВиКУ), не следва да бъде допуснато за разглеждане по същество по следните съображения.

Процесуалната легитимация на този орган да инициира производството по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията в случая не е налице.

Законът за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги (обн. ДВ, бр.18 от 25 февруари 2005г., последно изменение и допълнение ДВ, бр.77 от 18 септември 2018 г.) (ЗРВиКУ), урежда обществените отношения, свързани с регулирането на цените и качеството на услугите по доставяне, отвеждане и пречистване на питейните и отпадъчните води от експлоатационните предприятия за водоснабдителни и канализационни услуги, наричани по-нататък „В и К оператори“, които са юридически лица. Съгласно чл. 198о, ал. 5 от Закона за водите (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г., последно изменение и допълнение, бр. 17 от 2019 г.) В и К операторите са търговци, държавни или общински предприятия, които имат сключени договори с председателя на Асоциацията по водоснабдяване и канализация (АВиК) или с кмета на общината, съгласно решение на общинския съвет за управление, поддържане и експлоатация на В и К системите и предоставяне на В и К услуги в границите на една или повече обособени територии. Обособените територии се създават с решение на министъра на регионалното развитие и благоустройство (§ 34 от ПЗРЗИДЗВ, обн., ДВ, бр. 47 от 2009 г.). Водещо...