Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. А. Г., гр. С., ж. к. „Младост” бл. 602, вх. 2, ет. 1, ап. 4 срещу решение №40 от 07.04.2009г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело №3916/2008г.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, и за необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът не е приложил правилно разпоредбата на чл. 78 от Закона за българските лични документи, тъй като не е отчел, че оспорената заповед е издадена при липса на материална компетентност. Решението е постановено и в нарушение на чл. 221, ал. 6, т. 1, б. „а” и чл. 182, ал. 2, т. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс - дължимото публично задължение е надлежно обезпечено. Съдът не е отчел допуснатите в хода на административното производство нарушения на чл.

59, ал. 2, т. 4 и на чл. 61 АПК. Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което да отмени оспорената заповед.

Ответникът по касационната жалба – директорът на Столична дирекция на вътрешните работи, не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението е правилно и обосновано.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания счита същата за неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган – осъществено е законосъобразно заместване. Спазена е исканата от закона форма за издаване на административния акт. В хода на административното производство не са допуснати твърдяните от касатора нарушения на административнопроизводствените правила, тъй...