Производството е във фазата на втора касация.

Образувано по касационна жалба на Директора на дирекция “ОУИ” – гр. С. при ЦУ на НАП, подадена чрез гл. юрисконсулт И. Испиридонова против решението от 12.03.2010 г. на Софийски градски съд (СГС), АО, ІІІ „Б” състав, постановено по адм. д. № 56/2009 г. по описа на този съд. С решението е отменен ДРА № 773/25.08.2005 г., издаден от данъчен инспектор – ръководител екип в ТДД – гр. К., в частта,

мълчаливо потвърдена от РДД – гр. С. и е определен ДДС за внасяне за данъчен период м. 02.2000 г. в размер на 764, 31 лева, като са начислени лихви в размер на 563, 35 лева.

Касаторът твърди, че съдебното решение е неправилно, тъй като е в противоречие с материалния закон, постановено е при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано – отменително основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Съдът неправилно интерпретирал приложимия закон и събраните доказателства. Вещото лице не е извършило проверка на приходната сметка и на справките – декларации по ЗДДС, които са налични в ТД на НАП – Кюстендил. Ревизията не би могла да извърши приспадане с ДДС за възстановяване, тъй като е изтекъл срокът по чл. 111 ДПК отм. . Едноличният търговец не е ангажирал доказателства във връзка с процедурата по чл. 77 ЗДДС (отм., но приложим за периода).

Касаторът моли за отмяна на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Ответникът по касационната жалба – ЕТ „Л. Е. – Ел Сигма” – гр. Д., ул. „Хисара” №5, редовно призован, не е изразил становище по жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на І А отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното касационно основание и след служебна...