Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция "Гранична полиция"- НСП-МВР против решение от 20.02.2008г. на Административен съд-София-град, постановено по адм. дело № 6433/2007г., в частта с която е отменена заповед № ОЧ-2850/16.10.2007 г. на последния.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго за отхвърляне на жалбата срещу процесната заповед.
Ответникът - Я. Д. А. редовно призован не се явява, не се представлява и не е взел становище.
Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване първоинстанционно съдебно решение, от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество е основателна.
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема, че обжалваната заповед е издадена при липса на материалноправните предпоставки на чл. 11, т. 5 и 7 на ЗЧРБ за налагане спрямо чуежденеца на принудителната мярка по чл. 42з, ал. 2 и ал. 3 от ЗЧРБ - забрана за влизане в Р. Б. за срок от три години. Решението е неправилно.
С оспорената административна заповед, издадена на основание чл. 42з, ал. 2 и ал. 3 от ЗЧРБ, е наложена забрана за влизане в Р. Б. на чужденеца - Я. Д. А.. Съгласно цитираната материалноправна норма принудителната административна мярка (ПАМ) може да се наложи когато са налице основанията по чл. 11 от ЗЧРБ. В заповедта са визирани основанията по т. 5 и т. 7. При тази хипотеза на издаване на заповед по чл. 42з, ал. 2 ЗЧРБ административния орган действа при оперативна самостоятелност. От данните по делото е безспорно установено, че чужденецът заедно с още десет други лица е преминал нелегално границата на РБългария, без документи за самоличност. Лицето при задържането не е декларирало целта на влизане в страната и от административната преписка не може да се обоснове извод, че е било в състояние да обоснове достоверност на целта на пътуването си, а това е достатъчно основание за административният орган да разпореди мярката наложена със заповедта. Непосочване от чужденеца на целта на пътуването му и незаявяване на претенция за статут по Закона за убежището и бежанците обосновават законосъобразност на преценката на административният орган, че целта на влизането на чужденеца е да се използва страната като транзитен пункт за миграция към трета държава. Задължение на чужденецът е да обоснове достоверно декларирана цел на пътуването, което последният не е сторил, дори в жалбата си не е посочил такава. Доказателствата по делото - докладна заповед до началника на РГС - Елхово и предложение за налагане на ПАМ, обосновават наличие на предпоставките на чл. 11, т. 5 и т. 7 ЗЧРБ. При така приетото за установено неправилно съдът е отменил заповедта и решението в тази част следва да се отмени, а жалбата отхвърли като несонователна. Решението в останалата част, с която жалбата на
Я. Д. А. срещу заповеди №ОЧ-2848 от 16.10.2007 г. за принудително отвеждане до границата на РБългария и заповед №ОЧ-2907/19.10.2007 г. за временно е настаняване в Специален дом за временно настаняване на чужденци, не е обжалвано и е влязло в сила.
Водим от изложеното, Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ
решение от 20.02.2008г. на Административен съд-София-град, постановено по адм. дело № 6433/2007г. в частта с която е отмемена заповед № ОЧ-2850/ 16.10.2007 г. на Директора на Главна дирекция "Гранична полиция" към Национална служба "Полиция"- МВР и вместо това, ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Я. Д. А., гражданин на Ирак срещу заповед № ОЧ-2850/ 16.10.2007 г. на Директора на Главна дирекция "Гранична полиция" към Национална служба "Полиция"- МВР Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Н. У. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Й. К./п/ Л. М. Й.К.