Решение №1537/15.12.2010 по адм. д. №7311/2010 на ВАС

Производство по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано по касационна жалба на началника на М. Ю., чрез юрк.П. Б., против Решение 588 от 23.03.2010г. на Административен съд - София град, постановено по адм. д. № 6131 по описа за 2009г. , с което по жалба на "Туристическа информация и регистрация" АД - гр. С., представлявано от изпълнителния директор Г. П., е отменено ППСПДВ № 5/ 16.03.2009 г. на началника на М. К., потвърдено с решение № Т- 31/03.07.2009 г. на директора на Регионална митническа дирекция - гр. С..

Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че неуведомяването на длъжника за размера на митните сборове по реда на чл. 206 ал. 3 от закона за митниците не нарушава правото му на защита и не е основание за незаконосъобразност на митническия акт. Моли да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановено друго по същество, с което бъде отменен обжалвания акт.

Ответникът по касационната жалба –"Туристическа информация и регистрация" АД - гр. С., чрез адв. Р. А., оспорва жалбата.

Заинтересованата страна - НАП, не са изразили становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на първо „а” отделение като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното:

С обжалваното решение Административен съд - София град е уважил жалбата на "Туристическа информация и регистрация" АД /[Фирма 2]/ - гр. С. против акта на началника на М. К. за събиране на мито в размер на 775 лв., ДДС – 1 519лв., продуктова такса - 80 лв. и законна лихва за забава, считано от 04.04.2005 г. до погасяване на задължението.

За да постанови това решение, съставът на първоинстанционния съд е приел, че транзитната операция по извършения внос на лек автомобил "Сеат", модел „Кордоба” въведен с ТЕАД № 5405/Т-27191/04.04.2005 г., не е приключена по установения ред, като внесения автомобил не е представен в получаващото митническо учреждение – М. С. в срок до 09.04.2005г. Не е било спорно, че жалбоподателят пред първата инстанция в качеството си на титуляр на режима транзит е отговорно лице за събиране на митни сборове от нередовното приключване на операцията. Посочено е, че според чл. 102 ЗМ отговорното лице, което в случая е [Фирма 2], е титуляр на режима транзит и това лице е длъжно да представи стоките в непроменено състояние в получаващото митническо учреждение в определения срок и при спазване на мерките, взети от митническите органи за тяхното идентифициране. Съдът е приел за основателно възражението на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в неуведомяване на дружеството за възникналите задължения по реда на чл. 206 от ЗМ, предвид обстоятелството, че Уведомление за доброволно плащане на публични държавни вземания изх.№ 7100- 0082/28.09.2005г. на Началника на М. К. е връчено на лицето Б. Л., за която не е доказано да е представител на адресата на митническия акт, а и уведомлението е представено в копие и оригиналът му не е представен от ответната митница, въпреки изричното й задължаване на направи това.

Решението е правилно и следва да се остави в сила.

Основателно съдът е уважил оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по издаването на акта. Връчването на уведомлението по чл. 206 от ЗМ за размера на митните сборове не е доказано, предвид представянето му в копие и непредставянето на поискания оригинал. Настоящият състав на касационната инстанция споделя изложеното в отговора на касационната жалба, че при непредставяне на поискания оргинал на документа, представен в копие, последният се изключва от доказателствения материал. Съгласно чл. 211 от ЗМ, след установяване на митническото задължения и вземането му под отчет, административният орган е длъжен да уведоми длъжника по реда на чл. 206, което в случая не е направено.

Предвид изложените съображения, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо „а” отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

Решение 588 от 23.03.2010г. на Административен съд - София град, постановено по адм. д. № 6131 по описа за 2009г. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. Ч. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Т. Н./п/ М. М. Т.Н.

Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...