Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от М. С. А., без гражданство, срещу решение № 2052 от 17.04.2012 г., постановено по адм. дело № 1560/2012 г. от Административен съд – София-град.

В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на съдебното решение като постановено при нарушение на материалноправните разпоредби, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Ответникът – председателят на Държавната агенция за бежанците при МС (ДАБ), чрез процесуалния си представител, в открито съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна.

Представителят на Върховната административна прокуратура изказва мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд - трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество – за неоснователна.

С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) във връзка с чл. 145 и сл. от АПК, Административен съд – София-град е отхвърлил молбата на М. С. А., без гражданство, срещу решение № 10/10.01.2012 г. на председателя на ДАБ при МС.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че тъй като М. С. А. е без гражданство и предвид обстоятелството, че е роден и живял в Ливан, по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗУБ за негова държава по произход следва да се приеме Ливан. Спрямо чужденеца не били предприемани никакви действия нито от официалните ливански власти, нито от някоя конкретна групировка, която държавата да не е в състояние да контролира. Същият не бил осъждан или арестуван в Ливан. Фактите, които изтъквал, били свързани със събития отпреди напускането на Ливан, като тези факти не били новонастъпили по смисъла на ЗУБ и били преклудирани с влязло в сила...