Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.

Образувано е по касационна жалба на кмета на община А., подадена от процесуалния му представител, против решение № 2411 от 22.11.2010 г., постановено по адм. д. № 2677 по описа за 2010 г. на Административен съд-Варна. С обжалваното решение съдът е отменил мълчаливия отказ на кмета на общината да извърши административна услуга и е върнал делото като преписка на административния орган, при условията на чл. 173, ал. 2 АПК като му е определил срок за това. Със същото решение съдът е осъдил община А. да заплати направените по делото разноски в размер на 310 лв.

В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се релевират и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че с предходно решение на Административен съд-Варна, постановено по адм. д. № 3018/2008 г. е отхвърлена жалбата на настоящия жалбоподател по делото за издаването на скица за имота, вписан в молбата –декларация, като това решение е оставено в сила с решение на Върховния административен съд. Твърди се, че кметът на общината като се е ръководил от това решение и други решения, постановени по посочени дела на ВКС на РБ не е извършил исканата административна услуга. В обстоятелствената част на жалбата се прави тълкуване на нормата на § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ и приложението на чл. 587 ГПК. Твърди се, че редът за снабдяването с констативен нотариален акт по реда на обстоятелствената проверка за установяване на придобито право на собственост върху недвижим имот, който попада в територия по § 4 се изключва от специалния ред, предвиден в ЗСПЗЗЗ и правилника за неговото прилагане.

Решението се обжалва и в частта му за разноските, като се твърди че същото е неправилно, като...