Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. Н. Н. от гр. П. срещу решение № 3023 от 9.03.2010 г., постановено от тричленен състав на трето отделение на Върховния административен съд по адм. д. № 14902/2009 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил подадената жалба срещу заповед № К-7373 от 16.09.2009 г. на министъра на вътрешните работи.

В касационната жалба де съдържа оплакване за неправилност на съдебното решение. Навеждат се доводи за допуснато нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон. По изложените съображения в нея се моли, решението да се отмени.

Ответната страна-Министерството на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Взема становище за нейната неоснователност, като по изложените съображения в представените писмени бележки моли, решението да бъде оставено в сила.

Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че по делото са събрани всички релевантни факти, като при напълно изяснена фактическа обстановка съдът е установил законосъобразност на обжалваната заповед, постановена при спазване разпоредбите на ЗМВР и ППЗМВР. Счита, че в касационната жалба се прави неправилно смесване между наказателна отговорност и дисциплинарна отговорност. Настоящият петчленен състав на Върховният административен съд, първа колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество и за неоснователна, по следните съображения:

Н. Н. Н. от гр. П. е обжалвал заповед с рег. № 7373 от 16.09.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която по описаните в нея фактически и правни основания е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното правоотношение с жалбоподателя.

От приложените към административна преписка писмени доказателства съдът е приел за установено, че Н. Н. е бил назначен на работа в МВР на 15.01.1991 г. като „надзирател” в Затвора – Пазарджик. От 2006 г. Николов е бил държавен служител на длъжност инспектор ІІІ степен, категория „Г”, разузнавач VІ степен в РПУ-Септември при ОД на МВР-Пазарджик.

По предложение с рег. № 19319 от 8.05.2009 г. на директора на ОД на МВР-Пазарджик, министърът на вътрешните работи е издал заповед с рег. № К-3698 от 25.05.2009 г., за образуване на дисциплинарно производство срещу Н. Н.. Основание за издаването й са били постъпилите предварителни данни за Николов, че е изготвил неистински документи – бланки за требвания „Образец 1”, със зелен диагонал, с описани номера. Тях той е попълнил, подпечатал ги е с печата на РУ на МВР-Септември, като на 14.11.2008 г. и на 23.02.2009 г. ги е използвал за пътуване с автобус по маршрут гр. П.-гр. П.. В заповедта е посочен извършителят на дисциплинарното нарушение, същността му според чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР-нарушение на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР – т. 4, т. 7 и 8 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР”, за което е предвидено дисциплинарно наказание „уволнение”, като е определен и съставът на дисциплинарно-наказващия орган – комисията, с поименно изброяване на членския й състав. Дисциплинарно-наказващият орган е изготвил обобщена справка с рег. № 7387 от 9.06.2009 г. към която е приложена и допълнителна обобщена справка с рег. № 1079 от 25.08.2009 г. за постъпили данни за извършено ново дисциплинарно нарушение. С двете справки Николов е бил запознат лично, макар и по-късно, поради това, че е бил в законен отпуск. В хода на разследването е било установено по несъмнен начин, че Н. Н. е изготвил бланки за требване „Образец 1” със зелен диагонал № 0180480 и № 0180421 – два броя, като първите две е използвал на 14.11.2008 г. и на 23.02.2009 г. а третата на 13.04.2009 г. С тях той е пътувал по маршрута гр. П.-гр. П..

От събраните писмени обяснения от лицата, на които е станало известно извършеното нарушение, обясненията на Николов и извършените експертизи в обобщената справка и допълнителната към нея, безспорно е бил установен механизмът на изработването на неистинските документи, както и авторът им. С писмо с вх. № 17225 от 2.09.2008 г. по описа на Дирекция „Човешки ресурси”- МВР дисциплинарното дело е докладвано на министъра на вътрешните работи, който след запознаването му с него и преценка на доказателствата е наложил наказание уволнение.

При така възприетата фактическа обстановка, по която не се спори и по която няма изложени възражения в касационната жалба, съдът е извел правните си изводи относно спазване на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание за извършеното дисциплинарно нарушение. Приел е, че извършените деяния представляват нарушение на т. 4, т. 7 и 8 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден със заповед с рег. № 1з-2013 от 8.11.2006 г. на министъра на вътрешните работи, издаден по законовата делегация на чл. 21, т. 12 ЗМВР. Тези деяния съставляват нарушения на служебната дисциплина според чл. 224, ал. 2, т. 4 ЗМВР, квалифицират се като тежки според чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР, за което задължително се налага дисциплинарно наказание „уволнение”, съгласно чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР.

Извършените деяния са съпоставени с чл. 3, ал. 2 от Инструкция № 1з-1015 от 4.07.2006 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, издадена от министъра на вътрешните работи, обн. в ДВ, бр. 74 от 8.09. 2006 г., в която е дадено легално определение на нарушението на служебната дисциплина. Установена е кумулативност на нарушението и уронване престижа на службата, тъй като безспорно е установено, че използването на неистинските документи е станало известно на широк кръг от хора, включително и лица, които не са служители на МВР, а това са служителите в „Н. Л. Г.” ЕООД, автобус на дружеството, с което са извършени превозите и в която са използвани требванията. Те са давали и писмени обяснения, приложени към обобщената справка. Поведението е уронило престижа на полицейската служба и се е отразило негативно върху авторитета на МВР пред обществото. Нарушено е доверието в МВР като един от основните гаранти по защита на законността и е създадено впечатление, че служителите на МВР вместо да противодействат на престъпността, сами извършват престъпления.

С обжалваната заповед Николов е бил запознат лично срещу подпис, което отново е станало по-късно, поради това, че е бил в отпуск по болест.

При издаването на заповедта съдът не е установил нарушение на материалната компетентност на органа, форма, административно производствените правила при издаването й, както и целта на закона, поради което е отхвърлил жалбата срещу нея.

Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Първият довод в касационната жалба за допуснато от съда нарушение на съществени процесуални правила се обосновава с твърдения за необсъждане на всички доводи в първоначалната жалба за неправилната квалификация на извършеното нарушение. Твърдението е неоснователно. Съдът изключително задълбочено и подробно е изследвал всички доказателства, събрани в хода на обобщената справка и допълнителната обобщена справка, като е направил изводи за допуснати нарушения на т. 4, т. 7 и 8 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, които е съпоставил и с чл. 3, ал. 2 от Инструкция № 1з-1015 от 4.07.2006 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР. Обосновал е правните си изводи за правилната квалификация на извършеното дисциплинарно нарушение и наложеното наказание.

Твърдението в касационната жалба, че извършеното нарушение не може да бъде квалифицирано като нарушение на чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР и чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР е голословно и в противоречие с материалния закон. Направеното смесване в касационната жалба между наказателна отговорност по НК и дисциплинарна отговорност по ЗМВР е разграничено от законодателя в чл. 224, ал. 3 ЗМВР, според който държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност.

Направените предложения в касационната жалба за квалификация на извършеното нарушение от Николов по посочените текстове на чл. 225, чл. 226, чл. 227 и чл. 228 ППЗМВР сочат на съвсем друг вид нарушения, които са различни от нарушенията на правилата на Етичния кодекс, поради което са неоснователни и несъобразени с фактическата обстановка, установена с обобщената справка и допълнителната към нея – писмените доказателства по делото.

Неоснователно е и твърдението за необсъждане на допуснато нарушение на чл. 229, ал. 2 ЗМВР. Твърдението се опровергава както от материалите по делото – писмените доказателства, а така също и от мотивите на съда.

На последно място неоснователно е и твърдението за допуснато нарушение на материалния закон – чл. 225, ал. 1 ЗМВР. Според този норма дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Съгласно чл. 223, ал. 1 ППЗМВР дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато дисциплинарно наказвания орган, разполага с достатъчни доказателства за извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а това са данните по изготвената справка от дисциплинарно разследващия орган.

Справката е с рег. № 36663 от 28.08.2009 г. и е постъпила в МВР-Дирекция „Човешки ресурси” с рег. № 17225 от 2.09.2009 г. От тази дата започва да тече и срока за налагане на наказанието, който по чл. 225, ал. 1 ЗМВР е двумесечен. Срокът е спазен, защото заповедта е издадена на 16.09.2009 г. или в преклузивния срок.

По изложените съображения съдът не е допуснал твърдените в касационната жалба нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна, поради което решението като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият петчленен състав на Върховният административен съд, първа колегия РЕШИ:

ОСТАВЯ в сила решение № 3023 от 9.03.2010 г., постановено от тричленен състав на трето отделение на Върховния административен съд по по адм. д. № 14902/ 2009 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Б. М.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Н. Д./п/ Г. М./п/ Г. К./п/ М. Д.

Н.Д.