Производството е по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/, във връзка с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на И. А. Я., гражданин на Ирак срещу решение № 113/29.03.2011 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерския съвет.

В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административно производствените правила и в противоречие с приложимия материален закон. Твърди се, че решението е незаконосъобразно поради противоречие с разпоредбата на чл. 8 и 9 от ЗУБ с оглед неправилното възприемане, че не е на налице лична заплаха за жалбоподателят, с оглед ситуацията на вътрешен и международен въоръжен конфликт в Ирак.

Ответникът – председател на Държавна агенция за бежанците, не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 87 от ЗУБ, вр. чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима, като разглеждана по същество е неоснователна.

От данните по делото се установява, че И. А. Я. е роден на 07.04.1977 г. в гр. Р., Ирак, иракски гражданин, народност – арабин, религиозна принадлежност: мюсюлманин-сунит, неженен.

Чужденецът е подал молба с вх. № 711 на РПЦ – София, която е последваща по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗУБ. Установено е, че чужденецът е подал три предходни молби, по които е постановен административен отказ на Директора на ДАБ при МС. Отказите са обжалвани и потвърдени в съдебно производство пред Върховния административен съд. Третата поред молба е отхвърлена с решение на интервюиращ орган на ДАБ с № УП-78 от 10.06.2010 г., което е отменено с решение № 2504 от 21.07.2010 г. на Административен съд – София-град и делото е изпратено на интервюиращия орган за постановяване на ново решение. Административното производство, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска с настоящата жалба е протекло по общия ред и е образувано след връщането на преписката за ново произнасяне и изтичане на срока по чл. 85, ал. 2 от ЗУБ.

В изпълнение на законовите изисквания по ЗУБ с чужденеца са проведени интервюта, на които е бил поканен от интервюиращия орган да изложи обстоятелствата, на които се основава молбата му за предоставяне на закрила по ЗУБ. Установява се, че И. А. Я. е пристигнал в Р България нелегално през месец октомври 2007 г. Мотивира молбата си за закрила с общата обстановка в Ирак, както и във връзка с изявеното от кандидата нежелание да сътрудничи на ислямистки групировки, за което е получавал многократни заплахи. Разказва също, че в началото на 2007 г. на връщане от Багдад видял на пътя ранен човек и го завел до болницата. За този случай от Ал Кайда разбрали. Отишли в дома на кандидата, но той успял да избяга. Изтъква, че не може да се завърне в Ирак, тъй като бил получил заплашително писмо от Ал Кайда, адресирано до него и брат му Мохамед.

Въз основа на фактите от изложената от И. А. Я. бежанска история, причините, поради които същият е напуснал страната по произход, както и приложената справка с вх. № 3183/25.08.2010 г. на Дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и европейски бежански фонд" при ДАБ, е изготвено становище от главен експерт в РПЦ – София с рег. № УП 2954/30.08.2010 г. Предложено е на кандидата да бъде отказан статут на бежанец и хуманитарен статут, тъй като не са налице материалноправните предпоставки по ЗУБ.

На основание горното и при съобразяване с приложимите към случая разпоредба на ЗУБ, председателят на ДАБ при МС е постановил обжалваното в настоящото производство административно решение, с което е отказан на И. А. Я. статут на бежанец и хуманитарен статут по ЗУБ.

Решението е правилно. Административният орган е обосновал извода за липса на основанията за предоставяне на закрила в Р България, въз основа на правилно установената фактическа обстановка и доказателствата по административната преписка.

Изводите за липса на основания за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ се споделят от настоящата инстанция, същите са правилни и почиват на точно прилагане на материалния закон към установените в хода на административното производство релевантни за спора факти. В тази насока административният орган е обсъдил наличието на основания за търсене на закрила като бежанец, въз основа на твърденията, посочени в интервюто на кандидата и е достигнал до законосъобразен извод, че твърдението за страх от преследване не се основава на критериите - раса, религия, националност, принадлежност към социална група, изразено политическо мнение или убеждение. Самото позоваване в молбата на неспокойната обстановка в страната, както и неподкрепеното с доказателства твърдение за получаване на заплахи от страна на терористични организации е недостатъчно за уважаване на молбата на иракския гражданин за предоставяне на бежански статут. Както неведнъж ВАС се е произнасял по сходни казуси в случая е необходимо конкретната, личната история на кандидата да обосновава нуждата и материалноправните предпоставки на чл. 8 от ЗУБ. Освен това в административното производство е установено, и това се доказва от приложените по делото протоколи от проведени интервюта, че И. А. Я. излага противоречиви факти от бежанската история. В становището на експерта при РПЦ – София подробно са изложени разкритите противоречия във връзка със случая с взетия от улицата и откаран в болница ранен човек, във връзка с отправената му заплаха, както и във връзка с времето на напускане на държавата по произход и причините за напускане. Правилно е приетото от административния орган, че бежанската история на И. А. Я. следва да се приеме за недостоверна. Анализът на изложените от чужденеца факти, включително и заплашителното писмо адресирано до кандидата и брат му, показва че той не е бил принуден да напусне Ирак поради сериозна заплаха. При това положение настоящата съдебна инстанция намира за законосъобразен извода, че жалбоподателя не отговаря на критериите за бежанец, визирани в Женевската конвенция от 1951 г., Протокола от 1967 г. и ЗУБ.

Решението, в частта с която е отказан хуманитарен статут също е законосъобразно - постановено е от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му с разпоредбата на чл. 75, ал. 1 от ЗУБ правомощия и в изискуемата форма, липса на съществени нарушения на административно производствените правила, в съответствие с материалния закон и с целта на закона. Наличието на основание за търсене на хуманитарна закрила по чл. 9, ал. 1, т. 3 не се установява и предвид приложимостта на тази норма само в ситуация за вътрешен или международен конфликт. Изхождайки от дефиницията на понятието "война", съгласно международното право и съотносимостта му към положението в Ирак, не може да става дума за наличие на война, а по скоро за частични въоръжени конфликти. Понастоящем на територията на Ирак властта се упражнява от легитимно правителство, избрано на всеобщи избори през 2005 г., което се подпомага в дейността си от коалицията на международните въоръжени сили. Приетата през 2005 г. Конституция и създадените междувременно държавни органи за управление гарантират спазването де юре на основните човешки права на населението на страната. В насоките на ВКБООН е посочено, че от 2007 г. подобрението на сигурността в провинция Анбар, от където произхожда кандидата, е значително, като общото ниво на насилие рязко е намаляло. В доклад на СС на ООН от 20.02.2009 г. се посочва, че с поемането на отговорността за сигурността в Анбар, иракските сили за сигурност са в състояние да я поддържат на добро ниво. В гр. Р. и западните населени места положението е стабилно. Обстановката е спокойна и стабилна. Като цяло властите в провинцията са в състояние да предоставят закрила на населението. От гледна точка на нормите на международното право страната не може да се разглежда като окупирана, нито може да се приеме, че в страната продължава действието на чуждестранно нахлуване, които два факта да водят до преследване на лица по една или повече от причините, изброени в Конвенцията от 1951 г. Установената липса на ситуация на вътрешен въоръжен конфликт в провинцията, от която идва жалбоподателя, сочи на неприложимост на разрешенията, дадени в решение С-465/2007 г. на СЕО по тълкуването на чл. 15, б. "в" от директива 2004/1983 ЕО., които се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ.

С оглед представените насоки от ВКБООН, справката за обстановката в страната по произход предвид района, от който идва кандидатът, съдът намира, че представената от него бежанска история следва да бъде преценявана строго индивидуално, във връзка с конкретно наведените обстоятелства за търсене на закрила по реда на ЗУБ. В случая за И. А. Я. няма реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Жалбоподателят в молбата си и изявленията пред интервюиращият орган не съобщава факти, които представляват тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице, поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт.

С оглед гореизложеното настоящата инстанция намира, че като е отказал статут на бежанец и хуманитарен статут, административният орган е постановил законосъобразен административен акт, жалбата срещу който е неоснователна.

С оглед изложеното, Върховният административен съд - III отделение, РЕШИ: ОТХВЪРЛЯ

жалбата И. А. Я., гражданин на Ирак срещу решение № 113/29.03.2011 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Р. Б..

Решението подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховният административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ П. И. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ П. Г./п/ Т. К. М.М.