Подписахме решението с особено мнение по следните съображения:

Разпоредбата на чл. 18, ал. 2, т. 1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2009 г. (ЗДБРБ 2009) е противоконституционна. Тя предоставя в правомощията на Министерски съвет прерогативи, които според чл. 84, т. 2 от Конституцията са в изключителна компетентност на Народното събрание. Съгласно чл. 18, ал. 2 ЗДБРБ 2009 утвърденото бюджетно салдо може да се намали в случаите по ал. 1 до размера на неизпълнението на приходите по държавния бюджет. Това може да стане при посочени в разпоредбата финансови показатели и условия. Съпоставката на двете алинеи показва, че съгласно ал. 2, т. 1, че нелихвените разходи и трансферът по чл. 1, ал. 2 могат да се намалят и под определения размер от 90 %. Не се сочи дори до какво могат да бъдат намалени. Наистина законовият текст на чл. 18, ал. 2, т. 1 не казва, че намалението на процента и преценката, дали са налице условията, при които е допустимо, се прави от Министерския съвет. Но тълкуването на разпоредбата, като се съпостави с ал. 3 на чл. 18, макар тя да не е в обхват на искането, не оставя никакво разумно съмнение, че законодателят е предоставил това на него. Другояче и не би могло да бъде. Да се мисли, че чл. 18, ал. 2, т. 2 има предвид, че Народното събрание може да извърши намаление на бюджетното салдо, означава, че законодателят е предвидил в законова норма нещо, което съгласно Конституцията именно Народното събрание и без да има оправомощаване със закон, прави. Извън съмнение е, че и без чл. 18, ал. 2, т. 1 Народното събрание може винаги по предложение на Министерския съвет да актуализира държавния бюджет. Алинея 2, т. 1 на чл. 18 ЗДБРБ 2009 е функционално свързана с ал. 3, която изрично казва кои точно разходи и в...