Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. И. М., в качеството на пълномощник на П. Г. Й. против решение № 690/27.03.2017 г. по гр. д. № 4902/2016 г., по описа на Софийски апелативен съд в частта, с която е отменено решение от 28.04.2016 г., постановено по гр. д. № 5028/2012 г. по описа на Софийски градски съд и вместо него е отхвърлен искът с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД, предявен от Й. Т. Й., починала в хода на процеса и заменена от правоприемника си П. Г. Й., за разваляне на дарение в размер на 1/2 ид. ч., сключен с нотариален акт № 144, том XV, дело № 2869/18.02.1993 г. на I нотариус при Софийска нотариална служба, по силата на който на 18.02.1993 г. Й. Т. Й. е дарила на Г. П. Й. собствените си 1/2 ид. ч. от недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица]/сега [улица]/ № 2, вх. Б, ет. 6, състоящ се от две стаи, дневна-столова и кухня и сервизни помещения, застроен на 119, 20 кв. м. с обща кубатура от 439, 09, при граници: изток – апартамент № 11, запад – разделна стена, север – стълбище, юг – двор, заедно с мазе № 11 от 7, 26 кв. м., при граници изток – мазе № 10, запад – коридор, север – стълбище, юг – двор и 1, 840 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на атакуваното решение поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следният въпрос: „Когато е доказано обстоятелството, че дарител по договор за дарение получава пенсия, която е по – ниска от средния размер на месечната издръжка на пенсионер за период, определен от две дати: начална и крайна, на които дарителят е изпратил на надарения две нотариални покани, в които обяснява, че се нуждае от финансова издръжка, като в същото време дарителят страда от множество заболявания, дали е задължително да се посочи размерът на разходите за лекарства, за да може дарителят да получи издръжка от надарения?“. По въпроса -„Когато дарителят твърди, че финансовите му средства не стигат, за да покрие нуждите си, включително и за купуване на лекарства за доказани заболявания, и доказва това с писмени документи и съдебно-счетоводна експертиза за минимално необходимите средства за съществуването на един пенсионер за един месец, в случая за 2000 г. и 2007 г., но не е обосновал необходимите парични средства конкретно за лекарства, съдът ли трябва да даде указания на ищеца – дарител да иска съдебно-медицинска експертиза, която да установи точната необходима сума за купуване на лекарства от дарителя за конкретен период?“ сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Позовава се на противоречие с т. 10 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. на ВКС, решение № 30/2010 г. по гр. д. № 4215/2008 г. по описа на ВКС, IV г. о., решение № 688/2010 г. по гр. д. № 1699/2009 г. по описа на ВКС, III г. о.

В срока по чл. 287, ал. 1 вр. чл. 62, ал. 2 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация – Г. П. Й.,чрез пълномощника му адв.И.Б., в който се оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:

Касационната жалба е подаденa от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима. Подадена е преди влизане в сила на измененията в ГПК, обнародвани с ДВ бр. 86 от 27.10.2017 г., поради което и на основание § 74 от ПЗР на ЗИД на ГПК следва да бъде разгледана по досегашния ред.

Софийски апелативен съд се е произнесъл като въззивна инстанция по предявения от Й. Т. Й. против Г. П. Й. за отмяна на дарение, извършено на 18.02.1993 г. по отношение на притежаваните от нея 1/2 ид. ч. от апартамент, находящ се в [населено място]. Ищцата е твърдяла, че е налице основание за разваляне на сключения договор, тъй като надареният внук отказал да даде търсената издръжка, от която тя се нуждаела и която поискала – чл. 227, ал. 1, б. „в“. Въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките за уважаване на предявената претенция и е отменил първоинстанционното решение, с което дарението е отменено. Посочил е, че процесният спор се концентрира в разрешаването на въпроса налице ли е обективна трайна нужда от издръжка за дарителя и отказ на дарения да я даде при съществуваща обективна възможност за това. Приел е, че ищцата не е установила трайната си нужда от издръжка, тъй като не е доказано по категоричен и несъмнен начин, че е имала нужда от допълнителни средства за лечение. Позовал се е на данните от приетите медицински документи относно здравословното състояние на ищцата, съобразил е и доводите, че разходите за лекарства са се повишили, но е посочил, че не са ангажирани никакви доказателства какви медикаменти е приемала дарителката, на каква стойност, платими ли са били от нея или са поемани от НЗОК. Изложеното е обосновало крайния извод на съда, че не е доказано наличието на първата предпоставка за уважаване на иска по чл. 227, ал. 1, б. „в“ЗЗД, а именно да е налице трайна нужда от осигуряване на издръжка.

Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие с практиката на ВКС, да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поставеният първи въпрос е фактически и не може да послужи като основание за допускане до касационно обжалване.За пълнота следва да се посочи, че е налице трайна и безпротиворечива практика относно предпоставките за отмяна на дарение поради недаване на издръжка, а именно: трайна нужда от издръжка, отправено искане от дарителя и отказ на надарения да я даде, в случай, че е имал обективната възможност за това и въззивният съд се е съобразил с нея. В случай, че не е възникнала обективна необходимост от издръжка задължението на надарения да я дава си остава само морално. Ето защо на доказване подлежи настъпването на факта относно нуждата за издръжка и за да се приеме, че същият се е осъществил не е достатъчно по делото единствено да се установи, че дарителят е отправил искане за даване на издръжка от надарения. Въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставения процесуалноправен въпрос -„Когато дарителят твърди, че финансовите му средства не стигат, за да покрие нуждите си, включително и за купуване на лекарства за доказани заболявания, и доказва това с писмени документи и съдебно-счетоводна експертиза за минимално необходимите средства за съществуването на един пенсионер за един месец, в случая за 2000 г. и 2007 г., но не е обосновал необходимите парични средства конкретно за лекарства, съдът ли трябва да даде указания на ищеца – дарител да иска съдебно-медицинска експертиза, която да установи точната необходима сума за купуване на лекарства от дарителя за конкретен период?“. Въззивният съд е постановил решението си по реда на ГПК отм., без да съобрази дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в т. 10 на ТР № 1 от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС.

С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 690/27.03.2017 г., постановено по в. гр. д. № 4902/ 2016 г. по описа на Софийски апелативен съд.

УКАЗВА на П. Г. Й. да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 212, 42 лв. /двеста и дванадесет лева и четиридесет и две стотинки/ в едноседмичен срок от получаване на съобщението за настоящото определение и да представи в същия срок платежен документ за внесената държавна такса.

Делото да се докладва на председателя на ІV г. о. на ВКС за насрочване след представяне на документ за внесена държавната такса, а в противен случай делото да се докладва на съдията - докладчик за прекратяване на производството.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: