О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 136

гр.София, 19.03.2018 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на дванадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия Желева ч. т. д. № 672 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място], представлявано от адвокат С. А., срещу определение № 4045 от 11. 12. 2017 г. по ч. гр. д. № 6289/2017 г. на Софийски апелативен съд. С обжалваното определение е потвърдено определение № 5670 от 28. 09. 2017 г., постановено по чл. 248 ГПК по т. д. № 8039/2015 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI – 3 състав, с което е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на въззивното определение и се прави искане за отмяната му. Поддържа се, че жалбоподателят – ищец по първоинстанционното производство не следвало да внася държавната такса от 2 380 лв., тъй като същият не отстранил нередовността на исковата молба, свързана с невнасянето й, съответно исковата молба подлежала на връщане, а производството по делото – на прекратяване. Сочи се, че решението по делото било недопустимо с оглед постановяването му по нередовна искова молба.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че съдът се е произнесъл по следните правни въпроси, обусловили изводите му: 1. При наличието на констатирана от съда нередовност на исковата молба, изразяваща се в невнасяне на дължимата по делото държавна такса, и...